Диви мъгли
- Автор: Эдвардс Касси
- Серия: savage secrets #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рада Попова-Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Диви мъгли». Краткое содержание книги:
Бялата върба — млада, невинна и красива, Дамита отказва да се подчини на главатаря на омаха и той я грабва от новия й дом край границата. Но когато Железния облак завладява сърцето й с изгаряща страст и в дивите му прегръдки тя достига до висините на забранения екстаз, се заклева да преодолее всяко препятствие, което заплашва да я раздели от мъжа, събудил любовта у нея…
Железния облак свъсено гледаше огъня допрял колене до гърдите си.
— По мене също стреляха в този ден — глухо промълви той. — Все си мисля, че беше работа на Джонатан. Но никога не може да се докаже. Тези, които стреляха, се скриха в гъсталака. Мой дълг беше да докарам Мъдрия лос в селото, за да получи помощ, а не да хукна след тези, които простреляха. Той замълча за момент, свел поглед, сетне вдигна очи към Дамита: — Не можа да доживее да се сбогува със сина и съпругата си!
— Каква трагедия — въздъхна Дамита. Нададе ухо към веселбата отвън: барабаните изпълваха въздуха с бесен ритъм и сякаш ускоряваха пулса. — Сигурна съм, че не й е било леко на Засмяното момиче да се влюби в бял мъж, след…
— Брайън е бял, но, както и при теб, сърцето и душата му са индиански — каза Железния облак, застанал на колене пред Дамита. Сложи ръка под брадичката й и я повдигна. Нежно я целуна по устните, след това скочи пъргаво на крака и надникна навън. — След време, когато Стройния лос види, че майка му страда за Брайън, той ще отвори сърцето си за белия мъж, защото е предан син. И би искал да вижда майка си щастлива, а не скръбна.
Дамита остави настрана бродерията си. Сложи ръка на врата си и тромаво размърда крака. Не разбираше как изведнъж е станала толкова огромна. Имаше чувството, че носи не едно, а цяла армия деца в корема си. Очите й се разшириха и тя зяпна от изненада при мисълта, че може да са близнаци. Затова ли беше непрекъснато гладна, след като поглъщаше двойно повече храна от обикновено? Затова ли усещаше такъв натиск ниско в корема си и ходеше в гората повече от два пъти всяка нощ, за да се облекчи? Железния облак я погледна през рамо.
— Бяла върба, каза ли нещо? — попита той и смръщи вежди, като не получи отговор веднага. Никога не бе я виждал толкова дяволита. Той знаеше, че по този начин младата жена се закача с него както само тя умееше.
Дамита улови погледа му и разбра, че той погрешно изтълкува усмивката й, но реши да не му доверява осенилата я догадка, че е на път да му роди две деца наведнъж. Можеше да види отсега реакцията му. Щеше да бъде най-щастливият и доволен мъж в света! Щеше да грабне по едно дете във всяка ръка и да тръгне да ги показва на хората си! В техните очи щеше да е двойно по-мъжествен. Сега повече от когато и да било трябваше да внимава да не се случи нещо с нейната бременност. А мисълта да кърми две деца едновременно я очарова.
— Не — отвърна Дамита, стигнала най-сетне до него. Пъхна ръката си в неговата и надникна навън. — Пъшках, докато се надигах от пода. Господи, коремът така ми тежи!
Железния облак я погали там, където коремът й бе най-изпъкнал под роклята от еленова кожа.
— Може би не съм прав, като нарекох това дете момиче — каза той и се засмя. — Може би са две момчета!
Дамита зяпна и го погледна с широко отворени очи.
— Две момчета…? — после също се засмя, като се чудеше как и двамата едновременно си помислиха едно и също нещо. Само миг преди това тя се бе вълнувала от мисълта за близнаци!
— Или две момичета — каза Железния облак, наведе се и я целуна по носа. — Скъпа Бяла върба, за мен е без значение какво ще бъде детето или децата. Трябва да си здрава, любов моя! Ти единствена имаш значение за мен.
— Нима има някой по-здрав от мен тук? — засмяно му отвърна Дамита, като леко го побутна с корема си. Индианецът я прегърна през кръста и я притисна до себе си. Тя погледна встрани, очите й зашариха в тълпата.
— Виждаш ли някъде Тимоти?
— Той вероятно е при Стройния лос — каза Железния облак, като потропваше с крак в ритъма на барабаните. — Брат ти е предан приятел. Не би си позволил да излезе да пее и танцува, докато приятелят му не е в състояние да върши същото — няма значение, че празненството е в негова чест.
— Гордея се с това момче — каза Дамита. Мили боже, Железен облак, ако не му бях разрешила да излезе навън, за да види какво става, в деня, когато Джонатан нападна селото ни, ти щеше да си мъртъв.
— Трябва по-често да си спомняш това, а не факта, че братовчед ти е убит от копие — каза Железния облак. — Но истина е, че, през този ден героят беше Тимоти и моите хора никога не ще забравят това. Днес се чества и моето оцеляване, любов моя, както и животът на Стройния лос. И героизмът на Тимоти също!
— Къде отиваш? — попита младата жена. Острият вятър я прониза през дрехата.
— Скоро ще се върна! — извика Железния облак и хитро й се усмихна през рамо. — Загърни се добре, ако искаш да излизаш. Трябва нещо да свърша!