Непознати
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати». Краткое содержание книги:
Те са жертви — сънищата им са изпълнени с кошмари, които превръщат в ад дните и нощите им.
Те са избраници на тъмна сила — тласкани от смътното усещане за преживелица, която е била едновременно ужасяваща и прекрасна, те се устремяват към мотел „Спокойствие“ в сърцето на пустинята Невада, където ще открият потресаваща истина…
— Но откъде може да я развила такава фобия? Тя никога не е имала неприятно преживяване с лекари или с болници. Никога не е била сериозно болна.
Безанкур сви рамене.
— Още не знаем какво поражда фобиите. Но не е необходимо да преживяваш самолетна катастрофа, за да се страхуваш от летене. Фобиите… се появяват ей така, изведнъж. Дори ако случайно сме я излекували, ще има остатъчен страх, който Тед Къвърли ще идентифицира. Той ще изкорени остатъците от фобията. Не се тревожи, Джорджа.
В понеделник следобед, на трийсети декември, Марси бе изписана от болницата. Докато пътуваха с колата, тя възвърна настроението си и щастливо сочеше с пръст очертанията на животни в облаците. Щом влезе вкъщи, тя се втурна в хола и седна сред купчините Коледни подаръци, на които не бе имала възможността да се порадва. Пак игра с „Чичо Доктор“, но не с онази обезпокоителна обсебеност като на Коледа.
Родителите на Джорджа веднага отидоха в апартамента. Джорджа не им бе позволила да ги посетят в болницата, за да не окажат някакво въздействие върху деликатното състояние на детето. Марси беше в чудесно настроение — мила и забавна.
През следващите три нощи Марси спа при майка си, в случай че получеше нов пристъп, но опасенията на Джорджа бяха напразни. Кошмарите се явяваха по-рядко от преди и не с такава интензивност. Марси говори насън само два пъти.
— Луната! Луната! Луната!
Но сега това беше по-скоро тих и окаян зов, отколкото вик. Докато закусваха сутринта, Джорджа я попита какво е сънувала, но момиченцето не си спомняше.
— Луната ли? Не съм я сънувала. Сънувах коне. Ще ми купиш ли някой ден кон, мамо?
— Може би, когато вече не живеем в този апартамент.
Марси се изкикоти.
— Знам. Не можеш да държиш кон в апартамент. Съседите ще се оплачат.
В сряда Марси се запозна с доктор Къвърли и го хареса. Ако още изпитваше ненормален страх от лекари, тя го прикри добре.
През нощта момиченцето спа в стаята си в компанията на плюшеното мече Мърфи. Джорджа става да я види три пъти и веднъж чу вече познатия монотонен напев: „Луната, луната“, произнесен шепнешком със странна смесица от страх и радост, и косите й се изправиха.
В петък, когато оставаха още три дни от училищната ваканция, Джорджа остави Марси при Кара Персаджиани и отиде на работа. Тя изпита облекчение, когато се върна при шума и цигарения дим в казиното. Цигарите, мирисът на вкисната бира и лошият дъх в устата на посетителите й се сториха далеч по-приятни от вонята на дезинфекционни препарати в болницата.
Следобед тя взе Марси и докато се прибираха вкъщи, детето развълнувано й показа какво бе рисувало цял ден. Десетки рисунки на луната във всеки въобразим оттенък.
В понеделник сутринта, на пети януари, когато стана от леглото и отиде да направи кафе, Джорджа намери Марси в трапезарията. Момиченцето беше погълнато от странно занимание. Още беше по пижама, изваждаше снимките от албума си и ги подреждаше на купчини.
— Ще ги сложа в кутия за обувки, защото албумът ми трябва за колекцията от луни — рече тя и показа снимка на луната, изрязана от списание. — Ще направя огромна колекция.
— Но защо се интересуваш толкова много от луната, миличка?
— Защото е красива.
Марси сложи снимката на празна страница в албума и се втренчи в нея. В погледа и в силния й интерес към луната имаше някаква обсебеност — същата, с която играеше с „Чичо Доктор“.
„Така започна проклетата фобия с онзи медицински комплект — потрепервайки помисли Джорджа. — Незабележимо. Невинно. Дали Марси не заменя една фобия с друга?“
Тя изпита желание да изтича до телефона и да се обади на доктор Къвърли, макар че беше неделя.
Но докато стоеше до масата и наблюдаваше дъщеря си, Джорджа реши, че прекалява с реакцията си. Марси не бе заменила една фобия с друга. В края на краищата детето не се страхуваше от луната. Само… проявяваше интерес към нея, макар и странен. Временен ентусиазъм. Всеки родител на седемгодишно дете бе свикнал с тези краткотрайни, но пламенни интереси и страсти.
Но Джорджа щеше да каже на доктор Къвърли за това, когато във вторник заведеше Марси при него.
В понеделник, в дванайсет и двайсет през нощта, когато се приготвяше да си легне, Джорджа надникна в стаята на Марси, за да провери дали дъщеря й спи. Детето не беше в леглото си. Марси бе придърпала стол до прозореца, седеше там и гледаше навън.