Непознати

— Скоро ще разкажете всичко на целия свят — рече Бенел.

— И ще го променим — добави Брендън.

Джинджър погледна лицата на членовете на семейството от мотел „Спокойствие“, сетне Паркър и Бенел и усети връзката, която скоро щеше да съществува между всички мъже и жени, невероятната близост, произлизаща от споделения скок нагоре по стълбицата на еволюцията, към един по-добър свят. Хората на земята вече нямаше да бъдат непознати един за друг. Те бяха живели в мрак и невежество, но сега стояха пред прага на нова зора. Джинджър погледна ръцете си на хирург и се замисли колко много години бе учила, надявайки се, че ще спасява човешки живот. Сега вече цялата тази подготовка може би нямаше да й е необходима и усилията й бяха напразни. Но й беше все едно. Зарадва се от перспективата за един свят, който нямаше да се нуждае от медицина и хирургия. Скоро Джинджър щеше да поиска Доминик да й предаде дарбата си и щеше да лекува само с докосване. Нещо повече, щеше да предава на другите хора силата да се лекуват сами. Продължителността на човешкия живот щеше изведнъж да се увеличи драстично. Триста, четиристотин, а може би дори петстотин години. С изключение на нещастните случаи, смъртта щеше да бъде прогонена към далечен хоризонт. Вече нямаше да има майки и бащи, безмилостно отнети от децата, които ги обичат. Нито съпрузи, които да седят до смъртния одър на младите си жени. Не. Никога.