Айсбергът на смъртта
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Айсбергът на смъртта». Краткое содержание книги:
— Господин адмирал, какви са заповедите ви? — продължи Миковски.
Виктор обмисли ситуацията. Беше неприятно, но все пак положението можеше да бъде овладяно. Все пак не можеше да рискува повече. Станция „Омега“ вече не представлявате никакъв интерес. Наградата просто не беше там.
— Капитане, отплавайте към „Омега“ — гласът му звучеше твърдо и непоколебимо.
— Сър?
— Щом пристигнете, приберете нашите хора и се оттеглете.
— А „Омега“… и пленниците?
— Щом хората ви са в безопасност, задействайте експлозивите. Потопете цялата база.
Последва дълга пауза. Това бе смъртна присъда за невинни хора.
— Слушам, сър — тихо отвърна капитанът.
— След това се върнете тук. Мисията ни е почти изпълнена.
Виктор остави слушалката на вилката и се обърна към хората, насъбрали се около него.
— Я сега да се заемем с другия проблем.
13:55
Полярна станция „Грендел“
Ужасени, Мат и останалите рязко поеха въздух. Дългият извит коридор се простираше далеч зад основното помещение на лабораторията. През две крачки в черната стена бяха вградени стоманени камери, по-високи от Мат. Дебели гумени шлангове и усукани проводници пълзяха по пода и тавана и свързваха камерите помежду им. Макар че предните им страни бяха от дебело стъкло, нищо не се виждаше от дебелия скреж, натрупал се върху гладката повърхност.
Но на десетина от най-близките камери скрежът се бе разтопил и светлината на крушките проникваше безпрепятствено вътре. Вътрешността им бе изпълнена с твърд и идеално чист син лед.
А в сърцето на всяка камера, подобно на насекомо, попаднало в капка кехлибар, се виждаше фигура. Гола. Човешка На всяко лице бе изписана агония. Прилепени към стъклото длани, изкривени и сини пръсти. Мъже. Жени. Дори деца.
Мат погледна по дължината на тунела. Колко ли бяха общо? Извърна се от ужасната гледка. Видя шока, изписан по лицата на останалите.
Двама от групата обаче изглеждаха повече смутени, отколкото ужасени.
Мат се обърна към Брат и Аманда Рейнълдс.
— Какво е всичко това? — той махна с ръка към коридора.
Крейг застана до него. Уошбърн и цивилните учени се събраха около тях.
— Тайната, която руснаците искат да скрият — отговори Аманда. — Секретна лаборатория от времето на Втората световна война. Използвана е за експерименти върху хора.
Мат огледа залостената врата. Охраняваха я Гриър и Пърлсън. Засега руснаците се бяха отказали от опитите да я отворят. Може би се опасяваха, че гренделите могат да се върнат отново. Но страхът им нямаше да ги държи настрана завинаги.
— Какво са се опитвали да направят мръсните копелета?
Уошбърн изглеждаше най-силно потресена от всички. От стоическия и вид не бе останала и следа.
Аманда поклати глава.
— Не знаем. Затворихме лабораторията веднага щом открихме какво се крие тук. — Тя посочи един стъклен шкаф две от лавиците на който бяха заети от спретнато подредени дневници. — Отговорите може би са там. Но всичко е коди рано с някакви странни знаци. Не успяхме да ги разчетем.
Крейг отиде до шкафа и отвори вратата му. Наведе се напред и огледа подвързиите.
— Има числа. По всяка вероятност дати — пръстът му пробяга по редовете. — Ако разчитам правилно, от януари 1933… до май 1945 г.
Измъкна последния дневник и го разлисти.
— Дванадесет години — каза Брат. — Не мога да повярвам, че е продължило толкова дълго, без да разбере някой.
— По онова време връзките в тази част са били спорадични — отвърна Аманда. — Пътуванията също. Не е било трудно да скриеш подобно място.
— Или да го изгубиш, ако пожелаеш — добави Мат. — Какво е станало тук, по дяволите?
— Имам идея — обади се биологът доктор Огден. Стоеше изправен до една от камерите.
Всички се обърнаха към него.
— Е? — безцеремонно попита Брат.
— Гренделите — каза ученият. — Видяхте какво стана. Съживиха се, след като са били замразени в продължение на хилядолетия.
Очите на Аманда се разшириха.
— Това е невъзможно.
— Не, госпожо — обърна се към нея Брат. — Доктор Огден е прав. Видях с очите си какво се случи.