Айсбергът на смъртта
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Айсбергът на смъртта». Краткое содержание книги:
Гренделът оголи зъби. Можеше да умре, но щеше да повлече и него със себе си.
Мат замахна с брадвата — не към главата на звяра, а докъдето можеше да достигне ръката му. Острият край се заби в леда. С другата ръка разкопча панталона си. Като използва брадвата за котва, той се измъкна от панталона и се изтърколи настрани от създанието.
Останал само по термогащи, продължи да пълзи напред. Звярът ревеше зад него — ужасяващ звук, който преминава ше във всички спектри, зловещ и изпълнен с отчаяние.
Мат стигна до моряците. Нечии ръце го сграбчиха и го изправиха на крака.
Погледна назад към чудовището. То се мъчеше да се оттегли, като се бе покатерило наполовина на стената, за да се обърне. Избяга от жилещата атака и се скри зад далечния завой.
Мат и Аманда отидоха при останалите — група учени и неколцина военни.
Гриър беше изумен.
— Помислих си, че с теб е свършено.
— Още не е късно.
Брат събра всички и обясни ситуацията. Аманда го погледна изумена.
— „Полярен страж“ си е тръгнал?
— Капитан Пери нямаше друг избор. Аманда се сви, поразена от новината.
— И сега какво ще правим?
— Не можем да останем тук — отвърна Брат. — Боеприпасите ни са на привършване. Ще трябва да рискуваме с руснаците.
— Сър, знам няколко места на трето ниво, където можем да се скрием — обади се Уошбърн, и кимна към тунелите. — Има сервизни шахти и хранилища. А също и стара оръжейна. Ако успеем да се доберем дотам, без да ни видят…
— Навсякъде е по-добре, отколкото в шибаните тунели — каза Гриър.
Брат кимна.
— Добре, но трябва да внимаваме.
Самият Мат също с радост щеше да се махне от тунелите. Постоянното бръмчене в ушите му вече започваше да го подлудява.
Изведнъж трепна.
„О, Господи…“
Обърна се. Ушите му още звъняха от изстрелите. Едва сега го усети отново.
Чудовището беше прогонено, но бръмченето продължаваше.
По очите на Аманда разбра, че тя също го е усетила.
— Не сме сами! — викна Мат.
Веднага бяха включени фенерчетата и лъчите им се насочиха към другите тунели. В тъмното светнаха няколко чифта червени очи.
— Това е размразената група от пещерите! — извика Брат и направи знак на всички да отстъпят назад. — Най-сетне са успели да заобиколят проклетия труп.
— Сигурно ги е привлякла стрелбата! — ужасен извика биологът и се дръпна назад.
— Навън! — извика Брат. — Не можем да задържим толкова много!
Всички заедно се втурнаха презглава по тунела.
— Оттук! — извика Аманда.
Пред тях се появиха двойните врати на станцията.
Достигнаха ги, тичайки с всички сили. Мат задържа вратите и подкани цивилните.
— Бързо, бързо, бързо!
Военните тичаха последни, но и те побързаха да се вмъкнат в станцията.
Тъкмо затръшнаха вратите, когато над тях профуча куршум. Мат се сниши и рикошетът от металната стена мина покрай него.
Явно стрелбата им бе привлякла не само гренделите.
— Стой! — извика със силен акцент войник с бяла канад ка. Той и още четирима стояха в другия край на коридора.
Оръжията им бяха насочени към тях. — Хвърлете оръжията!
Веднага!
За миг никой не помръдна.
Аманда продължаваше напред, без да чува заповедта, но Мат я сграбчи за лакътя. Тя го погледна. Мат поклати глава.
— Остани тук — каза само с устни.
— Правете каквото ви казват — нареди Брат и хвърли настрани пушката си. Другите го последваха. — Продължавайте напред. Махнете се от вратата.
— Горе ръцете! — викна им руснакът. — Движете се в колона по един!
Брат кимна и всички се подчиниха на инструкцията.
Строиха се в колона и забързаха напред по дългия коридор. Не успяха да направят и десет крачки, когато нещо огромно блъсна двойните врати зад тях. Металът се изкриви.
Всички замръзнаха.
— Долу — нареди Брат.
Всички се хвърлиха на пода. Мат дръпна Аманда след себе си.
Разнесе се един-единствен изстрел — може би стрелецът се бе стреснал. Но мерникът му бе точен. О’Донъл се беше забавил за миг. Тилът му експлодира, пръскайки навсякъде кост и кръв. Тялото му политна назад с разперени ръце и крака.
Последва порой от руски команди, войниците започнаха да си крещят един на друг.
— Мамка му! — изруга Брат. Лицето му бе почервеняло от гняв.
Мат погледна радостните от попадението руснаци и изкривената врата. Нито една от двете възможности не изглеждаше добра.
Командирът на руснаците пристъпи напред.
— Що за номер…
Нещо отново атакува вратата и я блъсна като парен локомотив. Пантите поддадоха и двете врати рухнаха.
Първият грендел са озова в коридора. Последваха го останалите.
Настъпи пълен хаос, когато всички запълзяха напред.