Отмъщението на прокълнатите
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Серия: Стэн #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отмъщението на прокълнатите». Краткое содержание книги:
Но да седи и да чака не е в стила му. А и Вечният император се нуждае от него повече от всякога. И най-страховито охраняваният затвор във вселената не би могъл да попречи на Стен да изпълни своята мисия…
Феерле възнамеряваше да възкреси надеждите от пепелта на руините на двореца на Висшия съвет. Всички бяха озадачени от поведението на Императора след изненадващото им нападение над неговата щабквартира в началото на войната. Императорът незабавно бе задръстил въздушните канали с безкрайна поредица пропагандни портрети, изобразяващи го предизвикателно размахал юмрук срещу таанците. Отначало всичко изглеждаше като безсмислени жестове. Какво щеше да постигне така? Скоро обаче се изненадаха колко много от отдръпналите се от него съюзници се бяха завърнали в лагера му. В кампанията нямаше нищо безсмислено. Тя бе донесла така необходимите кораби и войски сред всеобщо одобрение.
Феерле предлагаше да направят същото, но в много по-грандиозен мащаб. Искаше да предприеме голяма обиколка на двадесет и две системи, при която да проведе лични срещи с лидерите им и да използва всяка възможност да покаже среден пръст на Императора.
Самотният Таан, който въпреки всички прогнози продължаваше да воюва срещу подстрекаващия военни действия империалистически гигант. Дал клетва да спечели напук на тези прогнози. Нещо от този род. На четири очи щеше да използва дебелия край, за да позакрепи поразклатените съюзи. Щеше да ги убеди да се окопаят още по-дълбоко и да се бият до последно. Ако това свършеше работа, победата, на която се надяваше Императорът, щеше да е на такава цена, че Феерле се съмняваше дали ще е готов да я плати.
Вихман взе идеята присърце. Пастур неохотно призна, че в нея може би има известен резон. Въпреки това помнеше кървавата баня при бомбардировката на града и странното появяване на Стен в строго охраняваното му имение. Щом Императорът можеше, когато му скимне, да осъществи всичко това…
— Опасявам се за живота ви, милорд — каза накрая той. — Какво би попречило на Императора да узнае за вашия план и да ви нападне, когато най-малко очаквате? Ако станете жертва на покушение, не съм сигурен как ще реагира народът.
— Аз искам Императорът да узнае плана ми.
Вихман отново се слиса. Пастур обаче моментално схвана. Феерле щеше да накара хората си да планират два маршрута. Първият щеше да включва обиколка, започваща от Арброут. На пръв поглед това бе логичният избор, тъй като Арброут бе напълно предан на Таан. Поданиците му щяха да коленичат пред Феерле и да го възхваляват, което щеше да послужи за чудесна пропаганда. Информацията за този маршрут щеше да изтече. Всъщност Арброут беше калпава начална точка. Поданиците му бяха дотолкова безмозъчно и сляпо предани, че така или иначе щяха да продължат да се бият до последния човек.
Истинската първа спирка щеше да е Кормартен. Пастур веднага разбра замисъла. Хората от този свят бяха диви бунтовници — полукелтски сепаратистки култ, чийто единствен мотив да подкрепят таанците беше безпричинната им омраза към Империята. След края на войната, при положение че спечелеше Таан, те със сигурност моментално щяха да се обърнат срещу съюзниците си. На практика след скорошната серия поражения те вече проявяваха колебания. Феерле планираше незабавно да сложи край на това. В първия ден от обиколката на двадесет и двете планети той щеше да има възможност да подари на народа си дипломатическа победа.
Останалата част от обиколката щеше да е подготвена по същия начин. Щяха да подхвърлят на имперците фалшиви следи, докато Феерле изниква на най-неочакваното място, за да ги вбеси и да се присмее на Вечния император.
Пастур и Вихман заявиха възторжената си подкрепа. Щяха да обработват своите хора, както и да лобират сред останалите фракции. Феерле имаше гарантирано единодушното одобрение при официалното представяне на предложението пред Висшия съвет.
Докато Феерле и Вихман се поздравяваха за все още непостигнатия успех, Пастур си спомни за Стен. И за Колдиез. Беше отделил немалко време за размисъл върху странното искане на младежа. Наскоро беше открил начин не само да изпълни обещанието си, но и да вдигне джакпота с хиляда процента.
При разрастването на конфликта таанците бяха взели милиони най-различни военнопленници. Само няколко от тях обаче създаваха особени затруднения.
Те бяха важни дипломати, политици и висши офицери, попаднали в таански ръце. Дори инстинктивното презрение на таанците към военнопленниците не им позволяваше да боравят с тях по друг начин, освен с кадифени ръкавици, казано относително. Постоянният проблем беше намирането на подходящи надзиратели с поне минимални познания по отношение на политическата реалност.