Даровете на слънцето
- Автор: Робертс Нора
- Серия: the irish trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Даровете на слънцето». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш… — Тя замлъкна, докато той нахлузваше пуловера през главата й.
— Готово. За момента е повече от достатъчно, защото веднага ще го съблека отново, след като влезем вътре. — Започна да събира дрехите и да ги трупа в ръцете й.
— Ейдан, какво означава, че сме изяснили нещата?
— Че точно това направихме. — Усмихна се ведро, взе я на ръце и я понесе към къщурката. — Ще се венчаем през септември.
— Какво? Почакай!
— Възнамерявам да почакам до септември.
Отвори портата.
— Не, няма да се венчаем през септември.
— Напротив. И заминаваме да видим местата, които спомена.
— Ейдан, не това имах предвид.
— Но аз го имах. — Отново й се усмихна, доволен, че открил точно как да се справи с положението. — Нямам нищо против, ако ти е нужно известно време да свикнеш с тази мисъл, скъпа.
— Пусни ме.
— Още не.
Отнесе я вътре и започна да се качва по стълбите.
— Няма да се омъжа за теб през септември!
— Е, остават само няколко месеца. Няма да мине много време и ще видим кой е прав по въпроса.
— Обидно ми е и ме вбесява, задето ей така приемаш, че ще се съглася изцяло с плановете ти. Явно ме смяташ за прекалено глупава. Мислиш, че не знам какво искам да постигна за себе си.
— Въобще не смятам, че си глупава. — Тръгна към банята. — Истината е, скъпа, че те намирам за една от най-умните жени, които познавам. Малко си вироглава, това е всичко, но нямам нищо против.
Подпря я леко на бедрото си, за да успее да пусне водата.
— Нямаш нищо против, така ли? — повтори тя.
— Никак. Както и не възразявам очите ти да ме пронизват като стрели, както правят в момента. Намирам го за… стимулиращо.
— Пусни ме, Ейдан.
— Добре.
Изпълни желанието й, настанявайки я във ваната, точно под струята на душа.
— По дяволите!
— Не се притеснявай за пуловера. Аз ще се погрижа. — Засмя се, когато тя започна да се дърпа и да го блъска.
Съблече го и го хвърли като мокър парцал на пода.
— Не ме докосвай. Трябва да се разберем по този въпрос веднъж завинаги.
— Ти си го изяснила в главата си точно така, както аз съм го изяснил за себе си. Признавам, че малко избързвам да наложа желанията си, но… — Отметна мокрите кичури от челото й. — След като си толкова уверена в себе си, няма за какво да съжаляваш. Съветвам те да се наслаждаваш на времето, което ни престои да прекараме заедно.
— Не става въпрос за това, а…
— Може би искаш да кажеш, че не ти е приятно да си с мен?
— Приятно ми е, разбира се, но…
— Или не си наясно какво точно искаш?
— Знам много добре какво искам! — Докосна с горещите си устни челото й, слепоочието.
— Тогава защо не ми дадеш шанса да променя решението ти?
— Не знам. — Какво не беше наред? Здравият разум. Хладнокръвният здрав разум. Трябва да го прояви, дори сега, докато стои гола във ваната. — Не говорим за някакво хрумване, Ейдан. Въпросът е изключително сериозен за мен. И не възнамерявам да променям решението си.
— Е, по хубава ирландска традиция, да се обзаложим. Залагам сто лири, че ще приемеш да се омъжиш за мен.
— Нямам никакво намерение да се обзалагам по такъв въпрос.
Той сви небрежно рамене, после взе сапуна.
— Ако се страхуваш да рискуваш парите си…
— Не се страхувам — просъска тя. Опита се да определи кога точно той успя да извърти нещата и да я хване в капан. — Обзалагам се на двеста лири.
— Приемам.
Целуна я по носа, за да придаде официален вид на облога.
Глава 19
Направи пълна глупост! Да се хване на бас дали ще с омъжи за Ейдан или не. Смешно положение. И дразнещо. Такава бъркотия.
Въвлече я изблик на нрава й — също странно само по себе си. Обикновено е по-мека и умее да се контролира.
Напълно ще забрави за облога, разбира се. Какъв е смисълът Ейдан или тя да се чувстват смутени, като повдигне въпроса?
А сега има домашни задължения и работа, върху които да се съсредоточи. Трябва да заведе Фин на разходка и да върне чиниите, които Моли О’Тул донесе за тържеството. Редно е и да се обади у дома да провери как са близките й. После, ако времето се задържи все така приятно, ще изнесе работната маса навън.
Ще запише историята, която Ейдан й разказа снощи. Вече долавя в главата си ритъма и образите на бялата птица и черния вълк. Едва ли ще ги опише както заслужават, но толкова й се щеше да опита.
Взе чиниите и захарните бисквити, които изпече. Готова за тръгване, се огледа за кутрето. Видя го под кухненската маса. Вече бе вдигнало крак и естествено на половин метър от предназначената за целта хартия. — Не можа ли да изчакаш още една минута? — Въпреки всичко весело размаханата опашка я разсмя. Остави чиниите и се захвана да почисти локвичката.