Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
— Според мен, момиче — сухо каза тя, — ще имаш само полза от десетте години носене на бялото.
Всички бяха смятали, че Кацуан е умряла, усамотена някъде, докато не се бе появила в началото на Айилската война, и много от Сестрите вероятно бяха съжалили, че наистина не е в гроба. Кацуан беше легенда, нещо много неприятно да го имаш на живо и да се вторачи в теб. Половината истории за нея звучаха почти невероятно, а другата половина бяха повече от невъзможни, дори за онези, които разполагаха с доказателства. Преди много време някакакъв тарабонски крал бил измъкнат от собствения му дворец, когато се научил да прелива, и отведен в Тар Валон да го опитомят, като цяла армия, не повярвала на това, тръгнала подире му, за да го освободи. Крал на Арад Доман и кралица на Салдея, отвлечени едновременно и много тайно, а когато Кацуан най-сетне ги пуснала, войната, която изглеждала сигурна, изобщо не избухнала. Казваха, че тя огъва закона на Кулата така, както й изнася, пренебрегва всякакви обичаи, върви по собствения си път и често повлича и други със себе си.
— Благодаря на Айез Седай за загрижеността — почна Моарейн и замълча пред този поглед. Не беше суров поглед. Просто неумолим. Казваха, че през годините дори Амирлини на пръсти стъпвали в присъствието на Кацуан. Клюката говореше дори, че веднъж тя посегнала на една Амирлин. Невъзможно, разбира се: нали щяха да я екзекутират! Моарейн преглътна и се опита да започне отново, но разбра, че й се иска да преглътне още веднъж.
Кацуан слезе по стъпалата и каза на Мириън и Ларел:
— Доведете момичето.
И без да ги поглежда повече, се плъзна през гостилницата. Търговците и занаятчиите я поглеждаха, кой открито, кой — накриво, а и Стражниците също така, но всички Сестри бяха забили погледи в масите си.
Лицето на Мириън се изопна, а Ларел въздъхна попресилено, но поведоха Моарейн след полюшващите се златни дрънкулки. Нямаше избор, освен да тръгне. Кацуан поне не можеше да е от въвлечените от Тамра жени — не се беше връщала в Тар Валон след онази визита в началото на войната.
Зелената сестра ги отведе в една от частните гостни на хана. Пламъците весело подскачаха в камината от черен камък, а по червената дървена ламперия блестяха сребърни светилници. Близо до огъня беше поставена висока кана, да не губи от топлината, а на блестящия поднос върху масичката имаше сребърни чашки. Мириън и Ларел заеха два от столовете с пъстри възглавнички, ала когато Моарейн постави наметалото си на гърба на един стол и понечи да седне, Кацуан й посочи едно място пред другите Сестри. — Застани там, Дете.
Моарейн положи усилие да надвие яда си и да не стисне полите си в юмруци. Дори жена, силна като Кацуан, нямаше право да й заповядва тук. Ала пред този безмилостен поглед застана, както й наредиха. Потръпвайки от гняв, се постара да не изрече думи, за които можеше да съжали, и успя. У тази жена имаше нещо от Сюан, само че уголемено многократно. Сюан беше родена, за да води. Кацуан бе родена да заповядва.
Тя ги обиколи трите — веднъж, два пъти. Мириън и Ларел се спогледаха удивени и Ларел отвори уста, но след като Кацуан я погледна, я затвори. Изписаха ведрост на гладките си лица; всеки страничен наблюдател щеше да си помисли, че знаят какво точно става. Понякога Кацуан ги поглеждаше косо, но вниманието й се беше съсредоточило главно върху Моарейн.
— Повечето Сестри — заговори изведнъж легендарната Зелена — не свалят шаловете си дори когато спят или се къпят, но ето те теб, без шал и без пръстен, в едно от най-опасните места, което би могла да избереш, освен самата Погибел. Защо?
Моарейн примига. Пряк въпрос. Тази жена наистина пренебрегваше обичая, когато й изнасяше. Придаде лекота на гласа си.
— Новите Сестри също си търсят Стражник. — Но защо тази жена я беше отличила така? — Аз все още не съм обвързала своя. Казаха ми, че от мъжете в Граничните земи ставали великолепни Стражници. — Зелената така я сряза с очи, че я накара да съжали за лековатия тон.
Кацуан се спря зад Ларел и отпусна ръка на рамото й.
— Какво знаеш за това девойче?
Всяко момиче в класовете на Ларел я беше смятало за съвършената Сестра и се беше бояло от хладната й преценка. Всички се бяха бояли от нея и всички бяха искали да станат като нея.
— Моарейн беше усърдна и се учеше бързо — каза тя замислено. — Двете със Сюан Санче бяха най-бързите, които Кулата е имала някога. Но трябва да знаеш следното. Момент. Беше твърде свободолюбива и имаше буен нрав, докато го укротим. Колкото можахме. Двете с онова момиче, Санче, много обичат лудориите. Но и двете минаха за Посветени още с първия опит. Трябва да се позакали, разбира се, но от нея може да се получи нещо добро.