Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)
- Автор: Джордан Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нова пролет (Прелюдия 1 към Колелото на времето)». Краткое содержание книги:
Градът Канлуум е разположен недалече от окаяните и пусти земи на Погибелта, убежище от злодеянията на слугите на Тъмния. Или поне така се твърди.
Градът, посрещнал ал’Лан Мандрагорен, краля на Малкиер в изгнание и най-блестящия мечоносец на своето време, гъмжи от слухове за твари на Сянката. Доказателство, ако изобщо му е нужно такова, че силата на Тъмния крепне отново и че следовниците му вършат злокобните си дела по земята.
Ала тъкмо между стените на Канлуум Лан ще срещне една жена, която ще промени съдбата му. Моарейн е млада и могъща Айез Седай, дошла в града в търсене на мъж, който да обвърже. Помощта му й е необходима в отчаяното й усилие да докаже истинността на смътно и твърде оспорвано пророчество, говорещо за средство да бъде спряна Сянката, и за дете, което ще се окаже Преродения дракон.
Затъкна ръкавиците зад колана си, сгъна наметалото си през ръката и закрачи към каменното стълбище в дъното на залата. Не много бързо, но и без да се помайва. И гледаше право напред. Очите на Сестрите, които я проследиха, й се сториха като докосващи я пръсти. Само дето не я сграбчиха. Никоя не й проговори. Мислеха я за дивачка, за жена, която сама се е научила да прелива. Тази щастлива за нея заблуда се бе получила случайно, грешен извод от страна на Фелаана, но беше подкрепена от наличието на истинска дивачка в хана. Никой не знаеше, че госпожа Ашер е такава, освен Сестрите. Много Айез Седай не обичаха дивачките, смятаха ги за загуба за Кулата, но малко от тях се престараваха да затруднят живота им. Търговка в облекло от тъмна вълна, с емайлирана в червено брошка, единствения накит по нея, госпожа Ашер свеждаше очи всеки път, щом някоя Сестра извърнеше поглед към нея, но Айез Седай не проявяваха интерес към жената. Твърде побеляла беше косата й за това.
И тогава, тъкмо докато Моарейн вдигаше крак да стъпи на първото стъпало, една жена зад нея проговори.
— Виж ти. Каква изненада.
Тя бързо се обърна, насили се да запази лицето си спокойно и направи лек реверанс, подходящ за дребна благородничка, към Айез Седай. Към две Айез Седай. Освен самата Сиерин, едва ли можеше да срещне две по-лоши от тези, в строгите им копринени одежди.
Белите кичури в дългата коса на Ларел Тарси подчертаваха ведрата елегантност на мургавото й лице. Беше преподавала на Моарейн в няколко класа, като новачка, както и като Посветена, и умееше да ти зададе последния въпрос, който искаш да чуеш. Още по-лошо, другата беше Мириън. Това, че ги вижда заедно, беше изненадващо; не беше допускала, че си допадат особено.
Ларел беше силна колкото Мириън и и двете заслужаваха почитание, но сега се намираха извън Кулата. Нямаха право да се месят в работата, за която тя можеше да е тук. Но ако някоя от двете се изтървеше, новината, че Моарейн Дамодред обикаля предрешена, щеше да стигне до ушите на Сестрите в салона сигурно като две и две четири. Такъв беше светът. И призивът да се върне незабавно в Тар Валон скоро щеше да я намери. Неподчинението на Амирлинския трон беше достатъчно тежко провинение; сигурно щяха да пратят Сестри да я върнат. Тя отвори уста с надеждата да предотврати опасността, но я изпревариха.
— Няма смисъл да се опитвате с тая — каза Фелаана, обърнала се към тях от пейката на близката маса, където седеше сама. Доскоро бе чела увлечено някаква книжка с кожена подвързия и имаше мастилено петно на върха на носа, не къде да е. — Казва, че няма желание да иде в Кулата. Упорита е като муле. И е потайна. Трябваше да сме чули, че в един дребен кайриенски дом се е пръкнала дивачка, но Чедото предпочита да се крие.
Ларел и Мириън погледнаха Моарейн. Ларел повдигна вежда, а Мириън явно се мъчеше да затаи усмивката си.
— Съвсем вярно, Айез Седай — отвърна предпазливо Моарейн, зарадвана, че са й дали шанс. — Нямам желание да записвам за новачка и няма да ида.
Фелаана я изгледа преценяващо, но продължи да говори на другите.
— На двайсет и две е, но това правило е било заобикаляно един-два пъти. Жената каже, че е на осемнайсет, и я запишат. Освен ако лъжата не е прекалено очевидна, а това момиче лесно може да мине за…
— Правилата ни не са създадени, за да се нарушават — рязко отвърна Ларел, а Мириън добави лукаво:
— Не вярвам, че тази млада жена ще излъже за възрастта си. Тя не иска да става новачка, Фелаана. Да я оставим на мира.
Моарейн почти въздъхна от облекчение.
Макар и доста по-слаба в Силата от тях, Фелаана все пак понечи да се надигне, за да продължи спора. Но изведнъж погледна към стълбището зад Моарейн, ококори се и отново си седна и се съсредоточи върху четивото си все едно, че освен тази книжка нищо друго не съществуваше на света. Мириън и Ларел заоправяха шаловете си и сивите и сини ресни се развяха. И двете сякаш горяха от желание да са навсякъде другаде, но не и тук. В същото време сякаш ги бяха заковали за пода.
— Значи това момиче не иска да стане новачка — чу се женски глас откъм стълбището. Глас, който Моарейн беше чувала само веднъж, преди две години, и никога нямаше да забрави. Много жени бяха по-силни от нея, но само една можеше да е чак толкова по-силна. Моарейн погледна с неохота през рамо.
Две почти черни очи я изгледаха изпод металносивата коса, накичена със златни дрънкулки — звездички и птиченца, полумесеци и рибки. Кацуан също носеше шала си, със зелени ресни.