Сумрачен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сумрачен патрул». Краткое содержание книги:
Така е било винаги.
На това се държи равновесието между Нощния и Дневния Патрул. Между Светлите и Тъмните магове.
Какво ще стане, ако някой може да превръща най-обикновени хора в Различни?
Ако Светлия маг Хесер и Тъмният маг Завулон бъдат принудени да работят заедно?
Ако в елитният жилищен комплекс „Асол“, в малко подмосковско селце и във влака Москва-Алмата бъде поставено на карта самото съществуване на Различните — и хората?
Насмешливият му поглед към мен беше почти незабележим.
— Това… ще ни даде малко време. — съгласи се Едгар. — Ще замина аз. И ще взема моите. Всичките.
— Остана една минута. — тихо каза Олга. — Ако сте решили — тръгвайте!
Едгар махна с ръка към своята бригада и всички се затичахме към влака. При първия вагон Едгар каза нещо на кондуктора — млад мустакат казах. Лицето на казаха омекна, стана сънено и едновременно с това — радостно. Той се отдръпна, правейки ни път. Всички се изсипахме в коридора. Аз погледнах — Завулон, Хесер и Олга стояха на перона и гледаха след нас. Олга говореше нещо.
— При така създалите се обстоятелства аз ще осъществявам общото ръководство. — заяви Едгар. — Има ли възражения?
Аз хвърлих поглед към шестимата инквизитори, стоящи зад гърба му и си замълчах. Но Костя не се стърпя:
— Зависи от заповедите. Аз се подчинявам само на Дневния Патрул.
— Повтарям — аз ръководя операцията. — хладно каза Едгар. — Ако не сте съгласен, изчезвайте оттук.
Костя се поколеба само секунда — после сведе глава:
— Извинете, Инквизиторе. Пошегувах се. Разбира се, вие ръководите. Но при необходимост ще се свържа с моето ръководство.
— Първо ще скачаш, после ще искаш разрешение. — Едгар все пак реши да постави точката над i.
— Добре. — кимна Костя. — Извинете, Инквизиторе.
С това зараждащият се бунт беше напълно потушен. Едгар кимна, показа се навън и повика кондуктора.
— Кога тръгваме?
— Сега! — гледайки Инквизитора с възторга на предано куче, отвърна кондуктора. — Сега, трябва да влизаме!
— Ами влизай тогава. — отдръпна се Едгар. С все същото изражение на радостна покорност, кондуктора влезе. Влакът тръгна незабавно. Олюлявайки се, кондуктора стоеше до отворената врата.
— Как се казваш? — попита Едгар.
— Асхат. Асхат Курмангалиев.
— Затвори вратата. Работи както е по инструкция. — Едгар се намръщи. — Ние сме твоите най-добри приятели. Ние сме твои гости. Трябва да ни намериш места във влака. Разбра ли?
Вратата щракна, кондуктора я заключи и отново се изпъна пред Едгар:
— Разбрах. Трябва да идем при началника на влака. При мен има малко места. Само четири са свободни.
— Отиваме при началника. — съгласи се Едгар. — Антоне, какво става с компаса?
Аз вдигнах бележката и погледнах сумрачния „компас“.
Стрелката лениво се въртеше.
— Изглежда, че книгата е във влака.
— Ще изчакаме още, за по-сигурно. — реши Едгар.
Ние се отдалечихме поне на километър, но стрелката продължаваше да се върти. Похитителят, който и да беше той, пътуваше заедно с нас.
— Във влака е, гадината. — реши Едгар. — Чакайте ме тук. Ще ида при началникът на влака, трябва да се настаним някъде.
Заедно с доволно усмихващият се кондуктор той тръгна по коридора. Вторият кондуктор, виждайки партньора си, каза бързо нещо по казахски, размахвайки възмутено ръце, но улови погледа на Едгар и замълча.
— Направо да вземем да си окачим по една табела „Ние сме Различни“. — каза Костя. — Какви ги върши? Ако във влака наистина има Висш Различен, той ще усети магията…
Костя беше прав. Къде по-лесно беше да използваме пари — тяхната магия върху хората беше не по-малко действена. Но Едгар явно беше изнервен…
— А ти чувстваш ли магия? — внезапно попита един от младшите Инквизитори.
Костя се обърна към него с разстроена физиономия. Поклати глава.
— И никой друг няма да почувства. Едгар има амулет за подчинение. Той работи само отблизо.
— Инквизиторски шашми… — измърмори Костя, очевидно уязвен. — Все едно, по-добре да не се открояваме. Нали, Антоне?
Аз неохотно кимнах.
Едгар се върна след двайсетина минути. Как се беше справил с началника на влака — дал му е пари, или по-вероятно — използвал е тайнствения „амулет за подчинение“ — не го попитах. Лицето на Едгар беше доволно, умиротворено.
— Ще се разделим на две групи. — незабавно започна да командва той. — Вие, — кимване към инквизиторите, — оставате в този вагон. Ще заемете купето на кондукторите и първото купе, това са точно шест места. Асхат ще ви настани… и изобщо, обръщайте се към него за всичко, не се стеснявайте. Да не се предприемат активни действия и никакви игрички на детективи-любители! Дръжте се като… като хора. Докладвайте ми лично на всеки три часа… или при нужда. Ние ще бъдем в седми вагон.
Инквизиторите мълчаливо потеглиха след усмихващият се кондуктор. Едгар се обърна към мен и Костя. Съобщи:
— Ние ще заемем четвърто купе в седми вагон. Ще считаме, че това е временната ни база. Да тръгваме.