Сумрачен патрул
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Патрулите #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: З. Петков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сумрачен патрул». Краткое содержание книги:
Така е било винаги.
На това се държи равновесието между Нощния и Дневния Патрул. Между Светлите и Тъмните магове.
Какво ще стане, ако някой може да превръща най-обикновени хора в Различни?
Ако Светлия маг Хесер и Тъмният маг Завулон бъдат принудени да работят заедно?
Ако в елитният жилищен комплекс „Асол“, в малко подмосковско селце и във влака Москва-Алмата бъде поставено на карта самото съществуване на Различните — и хората?
Лошо. Много лошо, ако е така. Тъмните няма да се предадат без бой. В съвременният свят, натъпкан с оръжия за масово поразяване, химични заводи и атомни електростанции, техният удар може да унищожи целият свят. Свърши времето, когато силовият вариант можеше да доведе до победа. А може би това време не е съществувало никога…
— Стрелката. — каза Едгар. — Гледайте!
Моят „компас“ престана да се прави на вентилатор. Стрелката забавяше въртенето си. Стрелката застина, потрепна — и бавно се завъртя, показвайки посоката.
— Йес! — възкликна Костя, надигайки се от стола си. — Получи се!
И за някаква част от секундата аз видях в него момчето-вампир, още не опитало човешка кръв и уверено — за Силата никога и нищо не се налага да се плаща…
— Тръгваме, господа. — скочи Едгар. Погледна към стрелката, после проследи направлението, втренчи се в стената. И уверено каза: — Към влаковете!
Глава 3
Обичайна гледка на гарата — препускат по перона няколко души, опитвайки се да разберат откъде заминава — ако вече не е заминал — техният влак. Неизвестно защо тези закъсняващи винаги са или жени — „куфарни търговки“, натоварени с раирани чанти — „китайки“, или точно обратното — хора интелигентни, натоварени само с дипломатически куфарчета от „Самсонайт“ и кожени ръчни чантички.
Ние се числяхме към някакъв екзотичен подвид на втората категория — багаж нямахме изобщо, а външният ни вид беше доста странен, но внушаващ уважение.
На перона стрелката отново започна да се върти — приближавахме се към книгата.
— Опитва се да избяга. — тържествено произнесе Завулон. — Така… сега да разберем какви влакове заминават…
Погледът на Тъмния се замъгли — той предвиждаше бъдещето, търсейки кой влак ще тръгне първи от перона.
Аз погледнах информационното табло, висящо зад гърба ми. И казах:
— Сега ще тръгне „Москва-Алмаата“. След пет минути, от втори коловоз.
Завулон се върна от своите пророчески странствания и съобщи:
— Влакът за Казахстан от втори коловоз. След пет минути.
Видът му беше много доволен. Костя тихо изсумтя.
Хесер демонстративно погледна към таблото и кимна:
— Да, прав си, Завулон… А следващият влак е чак след половин час.
— Спираме влака, претърсваме вагоните. — бързо предложи Едгар. — Нали?
— Твоите хаймани ще успеят ли да намерят Различния? — попита Хесер. — Ако се маскира? Ако той е маг извън категориите?
Едгар посърна. Заклати глава.
— Именно. — кимна Хесер. — Книгата беше на гарата. Той беше на гарата. Ние не успяхме да намерим нито „Фуаран“, нито престъпника. Защо реши, че във влака ще е по-лесно да се направи?
— Ако е във влака, най-лесно е да унищожим влака. — каза Завулон. — И край на проблемите.
Настъпи тишина. Хесер поклати глава.
— Разбирам, неприятно решение. — съгласи се Завулон. — И на мен не ми харесва. Излишна загуба на хиляди животи… Но имаме ли избор?
— Какво предлагаш, Велики? — попита Едгар.
— Ако, — Завулон подчерта тази дума, — книгата „Фуаран“ наистина е във влака, то ние трябва да дочакаме момента, когато композицията ще се окаже в безлюдна местност. Казахските степи са напълно подходящи. А после… според плановете, които Инквизицията има за такива случаи.
Едгар нервно поклати глава и — както винаги, когато беше развълнуван — се появи лек прибалтийски акцент.
— Това не е добро решение, Велики. И аз не мога да го взема самостоятелно, трябва ми разрешение от трибунала.
Завулон сви рамене, демонстрирайки с целия си вид — негова работа беше да предложи.
— Във всички случаи трябва да се убедим, че книгата е във влака. — каза Хесер. — Предлагам… — той ме погледна и кимна леко. — Предлагам Антон — от Нощния Патрул, Константин — от Дневния, и някой от Инквизицията да се настанят във влака. Да извършат проверка. За това не трябва голяма група. А ние… ние ще пристигнем на сутринта. И ще решим какво ще правим по-нататък.
— Заминавай, Костя. — ласкаво каза Завулон и потупа младия вампир по рамото. — Правилно каза Хесер. Добра компания, дълъг път, интересна работа — ще ти хареса.