Светкавично бягство

61.

Ларсън последва Кати в гората. Тя продължаваше да тича, но издаваше местоположението си, когато счупеше някоя съчка или попаднеше в храсти.

Ларсън зави косо да пресече пътя й. Тъй като бе израснал в къща, която граничеше с триста декара гори в Кънектикът, той си пробиваше път между скупчените елхи, борове и кедри без особени усилия, като сърна. Движеше се на скокове, отскачаше и се приземяваше, но го правеше много по-умело от жертвата си, която се блъскаше и удряше, докато навлизаше по-дълбоко в гъсталака.

Тя не се разкрещя, което го накара да предположи, че по някаква причина посещението й в конюшнята не е било позволено или че се бои от нещо повече, отколкото от някой непознат по петите си. Това го накара да настръхне.

Почти се бе изравнил с нея и можеше не само да я чува, но и да я види като тъмна сянка, преминаваща между дърветата. Подобно на заек и хрътка, те се гонеха сред дърветата, като от време на време светлината отвъд проникваше като рядка пяна. Ларсън мярна отблясъка на бялата й кожа, когато тя се огледа. Чуваше дишането й.

Ларсън забърза, обзет от внезапен прилив на енергия. Прескочи куп паднали клони. Жената отново се обърна, без да намалява ход.

— Пази се! — изкрещя инстинктивно Ларсън.

Твърде късно.

Тя се блъсна в ствола на една елха и когато гърдите й поеха удара, се чу силно свистене. Ларсън поднесе, докато спре, хипнотизиран от сюрреалистичния ефект на обездвиженото човешко тяло, което само допреди миг се намираше в движение. Раменете й увиснаха, сякаш бе загубила съзнание, но продължи да стои изправена.

Гротескно гъргорене изригна от вътрешностите й, лек и засмукващ звук, примесен с изпускането на въздух.

Опитвайки се да си поеме дъх, с оръжие в ръка, Ларсън погледна към нея и установи, че очите й са отворени и примигват. Дясното й стъпало бе изкривено и се докосваше до земята с върха на обувката. Беше олекнала. Не се държеше на нищо. Не бе изправена и все пак стърчеше. Едно петно се проточи от нея като нещо живо и се разля по лявата й буза. Прибра пистолета в кобура. Устата й се отвори и затвори, но не издаде звук.

На ограничената светлина, която проникваше под короните на дърветата, тя му се стори на дълги ивици.

Още една крачка напред и го видя. Беше се нанизала на издаден счупен клон, който стърчеше от пъна като кинжал — назъбено десетсантиметрово острие от изсъхнало дърво. Влажното гъргорене бе в синхрон с лекото издигане и спадане на раменете й. Беше пронизало блузата й, преминало през ребрата й и пробило белия й дроб.

— Федерален агент — прошепна Ларсън просто да се представи.

Сега страхът бе най-големият им враг. Тя можеше и да оцелее, но се нуждаеше от незабавни медицински грижи.

— Отивам да доведа помощ. Разбираш ли ме? Тъмните й очи леко помръднаха.

Той осъзна, че докато се опитва да й помогне, вероятно ще бъде заловен, дори убит. Щяха да загубят Пени. За момент помисли да я изостави, побеснял от това, че един нелеп инцидент — собствената й проклета грешка — ще го накара да загуби всичко. Но не можа да се застави.