Наградата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Уайът Хънт [bg] #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежинка Вакрилова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наградата». Краткое содержание книги:
Хънт тутакси отбеляза.
— Винаги съм казвал, че имаш развинтено въображение, Мик.
— Този човек вече е убил двама души. Защо да не убие още някого, ако така ще се сложи край? Не мислиш ли, че това би могло да се случи?
— Много неща могат да се случат, Мик. Дали мисля, че е доста вероятно? — Той обходи с поглед и двамата. — Не.
— Нима? Е, не ми се ще да залагам на вероятности. И най-малката вероятност е прекалено много. Можеш ли да заложиш живота на Алиша, че нещо подобно няма да се случи? Просто не можем да го направим.
Хънт тежко въздъхна.
— Виж — продължи Мики. — Причината, поради която се захванахме с тази работа, освен всичко останало, бе, за да разследваме убийството, сега вече убийства и да се опитаме колкото можем, по дяволите, да предпазим Алиша от затвора…
— Не затова се захванахме с тази работа.
— Напротив, Уайът. Точно затова. Точно това й обещах, преди изобщо да дойда при теб и да ти говоря за наградата.
Неочакваната информация не накара Хънт да се почувства по-щастлив.
— Нямаше да е лошо да ме информираш за този аспект малко по-рано.
Мики понечи да свие рамене, но болката го спря.
— Така постъпих, Уайът. Изглеждаше ми правилното нещо. Алиша не го е направила. Нито едното от двете.
Погледът, който Хънт хвърли на Алиша, показваше, че е далеч от това да се хване на тази история. Отново се обърна към Мики.
— И какво предлагаш да направим, различно от онова, което вече правим, за да разследваме убийствата?
— Ами, първо — без колебание започна Мики, — заради собствената й безопасност, тя остава тук. — Той протегна здравата си ръка. — Виж, няма издадена заповед за задържането й. Девин и Русо дори не са й казали да им се обажда. Значи просто ще е трудно да бъде намерена, отишла е при приятел, както искаш го извърти, ако изобщо стане на въпрос.
— Ами ако извадят заповед? Или съдът издаде обвинителен акт?
— Ти сам каза, че това няма да стане, поне докато не получат резултатите от другата ДНК. Но дори и тогава, къде е делото срещу Алиша? — Мики погледна към нея и като че ли доби сили от благодарното й изражение. — А ако дойдат със заповед за арест или обвинителен акт, тогава ще помолим Джина да се присъедини като неин адвокат.
За пръв път Хънт отпусна страховитата си физиономия.
— И познай на Девин колко ще му хареса.
— Дали? — Само че, Мики вече беше изчерпан. — Това обаче няма да се случи, Уайът. Девин и Русо дори не са се захванали още с Нешек. На местопрестъплението там трябва да има някакви улики, разследването ще потръгне. Нещо ще се пречупи. Или пък някой от нашите хора ще се обади за наградата. Нещичко ще обърне нещата в правилната посока и Алиша ще може да се върне към живота си.
— А междувременно ще остане тук?
— Никой няма да я търси тук, Уайът. Тя може да спи в колата си. Дори няма да забележиш.
Хънт погледна от единия към другия.
— Мразя това — отбеляза той.
Тогава обаче, неочаквано и неохотно си припомни разговора с Джина предната вечер. Отново изникнаха всичките въпроси без отговори — за парите, за Лен Търнър, за връзките, ако имаше такива, с Батальона. Мики беше прав — дори ако забравеха за убийството на Нанси Нешек, всички тези проблеми тепърва предстоеше да се разгледат от Девин и Сара.
И все пак, Мики без разрешение беше довел в дома му заподозряна в убийство. Фактически караше фирмата да гледа на нея като на клиент и то без адвокат. От друга страна обаче оставаше предположението му, че ако проклетата жена наистина бе невинна, тя може би се намираше в опасност. И сега това вече бе станало проблем на Хънт.
— Знаеш ли какво казват за рибите и гостите? — попита той. — След три дни и двете почват да миришат. — Физиономията на Хънт отново придоби изражението, което носеше цяла сутрин. — И така, три дни. Това е най-доброто ми предложение. След това ще измислим друга квартира.
Той дръпна стола си назад, стана, взе пистолета и се отправи по коридора към спалнята си.
Чистачките се движеха ритмично. Хънт намръщено изчакваше червената светлина на светофара на „Маркет“. Накрая се обърна към Мики.
— Сигурен ли си, че си добре да ходиш насам-натам?
Мики кимна едва.
— Снощи ходих повече.
— Не попитах това.
— Ще се оправя. Имаме само три дни.
— Може да отнеме повече време. Не е зле да се подготвиш за подобен вариант. Може и така да стане, затова не се обнадеждавай прекалено. И къде ще отиде тя тогава?