Вторият гроб отляво
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вторият гроб отляво». Краткое содержание книги:
Надпис на тениска, често носена от Шарлот Джийн Дейвидсън, жътвар на души, уникум по рода си
Идеята ми беше да заобиколим сградата и да се втурнем към кафенето. Молех се Норма да има ключ, за да заключи вратата. Надявах се също, че алармата би довела достатъчно хора.
Погледът на Куки се стрелкаше бясно, докато тичаше. Тази жена умееше да се движи наистина бързо, когато се налагаше. Преди да бяхме изминали и десетина метра, вратата се отвори със замах и се блъсна в тухлената фасада на сградата. Мими се разкрещя много услужливо. В случай че някой не беше чул пронизителната аларма.
— Тичайте — наредих им, обърнах се и се прицелих. Беше много по-трудно, отколкото очаквах, заради стичащите се по лицето ми вадички дъждовна вода. Стрелях веднъж, а мъжът потъна обратно в сградата, с което даде време на Куки и Мими да наберат преднина. Бързо ги последвах.
— Аз какво да правя? — попита Ейнджъл, който отново подскачаше като скакалец.
— Каквото можеш, сладурче. — Продължавах да тичам и проверих прохода между приюта и цеха за захарни изделия в съседство. Имаше няколко сандъка и кашона, но изглеждаше, че ще можем да преминем през него, а препятствията можеха да създадат прилично прикритие, ако възникнеше такава необходимост.
За съжаление необходимост възникна прекалено скоро. Прозвуча изстрел и Мими се строполи на земята. Прикри главата си. Аз се прицелих и стрелях отново, но не преди той да изпрати към нас още два куршума.
За първи път в живота си участвах в престрелка. Истинска и откровена престрелка с голям лош тип. Очевидно и двамата не ни биваше. Прицелих се в главата му и прострелях лампата над него. Нямах представа в какво се целеше той, освен ако изпотрошаването на прозорците на цеха за захарни изделия не беше някакъв негов стратегически ход, с който да ни надхитри. Куки и Мими се намираха близо до контейнер за боклук и се насочиха към него, за да потърсят прикритие. Злият Мъртог се приближаваше бързо към нас, когато Ейнджъл го спъна. Пистолетът му падна на земята и се плъзна настрани.
— Вземи му оръжието! — извиках на Ейнджъл и се втурнах към прохода, за да се присъединя към Куки.
Ейнджъл ме изгледа гневно и размаха ръката си.
— Нещата не се получават точно така.
О, боже. Правила ли съществуваха?
— Някоя от вас ранена ли е? — попитах, останала без дъх, докато се намествах зад контейнера за боклук.
— Май не — отговори Мими. — Колко време мислиш, че ще им отнеме на полицаите да дойдат?
— Повече, отколкото имаме ние — казах искрено. Ейнджъл беше изритал пистолета на онзи, но му беше отнело само мигове да го открие и отново да се втурне след нас.
Бяхме се озовали приклещени зад контейнера без път за бягство. Избутах двете жени, за да проверя дали в оградата няма отвор. Къде ти такъв късмет? Де да бях висока шест метра. И тъй като беше изградена от сгуробетонови блокове, съмнявах се, че ще съм способна да я пробия, освен ако не получех наистина сериозна засилка. Ако успеехме да се покачим на контейнера, може би щяхме да можем да се прехвърлим над нея, но това би означавало да се изложим на показ пред злодея. А той вероятно имаше останали повече патрони от мен.
— Съжалявам, Мими — казах. Беше се укривала с определена причина, а ние бяхме довели лошия право при нея. Отлична работа, Шарлот.
— Не, моля те, не се извинявай. — Тя се разплака и започна да трепери неконтролируемо, а моето сърце се сви в отговор на това. — Нищо от случващото се не е заради теб. Вината е изцяло моя.
Бързо се озърнах. Злият Мъртог беше почти до нас с насочен пистолет и готов да стреля. Можеше и да го уцеля, ако се приближеше на една ръка разстояние и застанеше наистина мирно.
— Ако само бях постъпила правилно преди двайсет години.
— Мими — промълви Куки и я прегърна.
Преди да съм премислила, вдигнах Колта и излязох от прикритието си зад контейнера, чувствайки се под прицел повече от всякога преди. Като не се броеше онзи път в Мексико сити. Проклетата текила.
— Хайде, стреляй по мен! — извиках под проливния дъжд. Нямах друг избор освен да призова Рейес. Мразех да досаждам, а и той беше измъчван, но…
Злобна усмивка се разстла върху лицето на противника ми, което ми напомни защо в цялата тази история той беше известен като злия Мъртог.