Шанхайска афера
- Автор: Пирсон Ридли
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-261-130-1
- Переводчик: Стоянка Христова Лазарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Шанхайска афера». Краткое содержание книги:
Работодателите на Хао се нуждаят отчаяно както от него, така и от счетоводните му документи. Чрез него те са раздавали подкупи на политици и управници. Джон Нокс и Грейс Чу са наети да спасят заложниците и да проследят парите, изтекли нелегално от компанията. Дори с подкрепата на американския консул, разследването напредва мъчително бавно, а до екзекуцията остават броени дни. Нокс и Грейс се оказват изправени пред интереси и сили, които далеч надхвърлят очакванията им.
Шанхай крие ревностно тайните си, а всеки, дръзнал да се намеси в делата на големите играчи, рискува живота си. Джон Нокс и партньорката му ще трябва да използват цялата си находчивост, за да завършат мисията. В самия й край обаче се оказва, че паяжината от лъжи далеч не е разплетена.
— Имаш набито око — похвали я Нокс. — Аз го забелязах чак при втория оглед.
Грейс върна записа малко назад и го спря на пауза, когато в кадъра за кратко се появи мъжка глава. Подаде се иззад една от бетонните огради и надникна във вътрешния двор. След това кадърът се премести, за да проследи шпионина, и камерата даде лицето му в по-близък план.
— Познах го от снимките на дигиталната фоторамка — призна си Нокс.
На екрана на айфона се виждаше размазано изображение на лицето на Едуард Лу. Гледаше право към камерата, а изражението му бе като на елен, попаднал в светлината на фарове.
— О, Еди! — извика, пребледняла, Грейс.
— Който и да е полагал този асфалт, не е искал да го прави през деня — отбеляза Нокс.
— Ние сме в Китай! — ядоса се Грейс. — Работим по всяко време на денонощието. Това не означава нищо.
— Крият нещо, бъди сигурна — каза той.
— И Еди го е видял.
— Както и дебелака — допълни Нокс. — Видял е и дебелака. Както и онзи другия, който и да е той.
— Затова се е опитал да ми се обади — прошепна тя.
— Не може вечно да се обвиняваш за това.
Когато Грейс вдигна глава, в очите й личаха напиращите сълзи. През следващите няколко минути и двамата не казаха нищо, което поизнерви Нокс. Самият той се радваше, че бе успял да заснеме видеото от екранчето на камерата, и то така, че да могат да различат детайлите. Реши, че на по-голям екран и при запис с по-добро качество щяха да могат да разпознаят и лицата на хората.
Нокс посегна и приятелски хвана ръката й:
— В момента не можеш да направиш нищо повече от това… Нека се стегнем, за да опитаме да оправим нещата.
Грейс му разказа за срещата си с Йонг Ченг и Маргарт.
— Единият от двамата ще се хване — предположи Нокс. — Ако не стане, пълним една чанта с вестници и ще импровизираме.
— Те ще ги убият.
— Няма да им се удаде тази възможност. Ще видиш — успокои я той.
— С теб сме съвсем сами. Маргарт не трябваше да се обажда. Сега китайците вече знаят, че имаме записките на Лу. Набелязани сме.
— Знаехме, че ще има такива проблеми. Правим това, което трябва.
Грейс го погледна с любопитство.
— Това е американска поговорка — уточни той.
— А сега какво, Джон?
— Ще се обадя на Брайън Праймър, за да разбера подробностите около плащането на откупа. Ще ми тегли едно конско, но накрая ще ми каже това, което ни трябва.
Щеше му се да изпие още една бира. А защо не и още няколко?
— Трябва да се обадя на Ранди — допълни той.
— За кода ли? Мислех си, че ти го е казал — учуди се Грейс.
— Да, каза ми го. Но не е заради кода. Заради доказателството, че са живи… — обясни Нокс. — Праймър ще иска да му дадем финално доказателство, че те са живи. Това е единственият ни шанс.
18.
07:00 часа
Шанхай
Петъчният старт на Националния празник на Китай съвпадаше с дните на Есенния фестивал, което означаваше, че триста милиона китайци възнамеряваха да пътуват нанякъде за почивните дни. За по-малко от три денонощия щяха да бъдат закупени почти сто милиона влакови билета за отиване и за връщане за сто и осемдесетте милиона пътници. Двеста милиона други щяха да пътуват с автобус, кола, велосипед, мотоциклет, лодка или пеша, за да се видят със семействата си. Щяха да се организират полети до всички дестинации, а местата в самолетите бяха резервирани още преди месеци. Фериботите щяха да са претъпкани с народ, а означеното ограничение за броя превозвани пътници щеше да бъде многократно превишавано…
Всички китайски граждани се чувстваха задължени да се върнат по родните си места за празниците, а пребиваващите в страната чужденци виждаха в това възможността да ползват цяла седмица почивка за ваканционни пътувания. Китай буквално щеше да изключи за няколко дни: първо, за да отпразнува основаването на държавата си, а след това заради есенното равноденствие — празник, който се честваше вече 3000 години. Отливът на хора щеше да доведе до опразване на улиците и тротоарите на Шанхай и двадесетмилионното население на града щеше да се стопи наполовина.
Сред тези, които нямаше да ходят никъде, бяха и Нокс и Грейс.
След като Нокс се беше обадил на Праймър, двамата с Грейс спяха на смени, очаквайки позвъняването му и предложенията на Маргарт и Йонг Ченг, които наддаваха за счетоводните документи на Лу.