Шанхайска афера

— Отидох до стаята на монголеца, както се бяхме разбрали. Естествено, преди това се уверих, че той не е там — каза Нокс. — Поразрових се…

— И какво намери?

— Ами ако кръстосаш монах с войник, ще се получи точно този тип. Всичко е чисто и спретнато, има съвсем малко лични вещи, ако не броим фалшивата стена зад молитвеното килимче — отбеляза Нокс.

— Обясни, моля те — настоя тя.

— Имаше фалшив панел в стената, закрепен с четири болта. Този крие разни неща там. — Нокс се намръщи от внезапна болка в раната. — Вътре имаше професионална видеокамера. Беше доста поочукана. И два пистолета — руски модели. Имаше и значително количество юани, може би бяха към осемдесет-сто хиляди.

— Липсващият оператор — досети се Грейс. — Онзи, когото Желязната ръка издирва.

— Да. И ако и той е в такова състояние, в каквото беше камерата му, мисля, че можем да го зачертаем от списъка с живите — допълни Нокс.

— Имаше ли нещо записано на камерата?

Нокс й подаде айфона си.

— Качеството е лошо. Снимах от малкия монитор отстрани — обясни той и допи бирата си с няколко шумни глътки.

— Бригада за полагане на асфалт? — учуди се на заснетото Грейс. — Не разбирам — призна си тя.

— И аз не разбрах отначало. Продължавай да гледаш.

— Кои са те? — попита тя.

— Образите са прекалено малки, за да разпознаем някого. Ще ни трябва по-голям монитор и видео с по-високо качество. Но този тип вляво е достатъчно едър, за да е нашият монголец, а другият е достатъчно дебел и добре облечен, за да си личи, че е богаташ.

— Взел си касетката, нали? — попита тя.

— Беше диск. Но не, оставих го в камерата.

— Защо? — изгледа го изумена тя.

— Знаем къде да го намерим. Освен това, ако изчезне, онзи ще разбере и ние ще сме изиграли ръката си. Продължавай да гледаш нататък…

Грейс отново се взря в екрана на айфона.

— Асфалтираща бригада, работеща през нощта. Изглежда, в някоя от индустриалните зони на града е — обясни той и нави ръкава на ризата си, разкривайки няколко китайски символа, записани с химикал на ръката му. — Този знак се вижда на табелата на сградата отзад.

— „Чун“ — назова го тя. — Означава „чест“, „достойнство“. Остров Чунмин…

— Да. И на мен ми хрумна точно това. Продължавай да гледаш, ще го видиш всеки момент — каза той.

— За какво им е било да заснемат полагането на асфалт? — недоумяваше Грейс.

— И защо да държат записа в камерата, ако онзи човек е мъртъв? А ако ръката му е отрязана, много вероятно е вече да не е между живите… — отвърна Нокс. — Ако монголецът работи за полицията, за онзи инспектор, тогава нещата си идват на място. Ченгетата събират доказателства, за да изградят обвинение или…

— Или за да изнудват — довърши мисълта му тя.

— Да. Или пък като гаранция — допълни Нокс.

— А ако този дебелият до монголеца е някой партиен член от Пекин… — каза тя и изведнъж шумно си пое дъх.