Книгата на Хаде
- Автор: Валенти Лена
- Серия: Ванирска сага #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Книгата на Хаде». Краткое содержание книги:
Сега е в Барселона, за да се изправи срещу мистериозната организация, която отвлича и убива всички като него.
Търси отмъщение и няма да се поколебае да отвлече Ейлийн Ернепо, дъщерята на лудия учен, който прави експерименти с телата на неговите приятели. Това ще бъде отговорът на пролятата кръв и безпричинното насилие спрямо неговите събратя.
Калеб обаче не знае, че тази девойка ще го погуби.
- Седнете, госпожице. Приличате на вейка. Трябва да се храните, за да имат какво да стиснат мъжете, нали? - Обърна се към Калеб и му намигна.
Айлийн се предстори, че нищо не е чула.
- Не се притеснявай, Мария - отвърна Калеб с хищната си усмивка, - Айлийн изглежда перфектно така. Стегната, стройна и всяко нещо си е на мястото - каза дрезгаво.
- Стига вече. — Айлийн се намръщи раздразнено и погледна Дана, която се забавляваше с разговора.
- Не гледай мен - каза тя и вдигна ръце. — Щом той го казва, трябва да е истина.
Боже... къде, по дяволите, беше попаднала? Кой беше най-лудият от всички? -Ейлийн...
Айлийн се вцепени. Стори й се, че чува гласа на Рут, но това беше невъзможно. Започваше да се побърква. Със сигурност. -Ей, Ейлийн...
Този път беше убедена, че е Рут. Погледна към стълбите и я видя.
Рут беше там. С махагоновата си къдрава коса, която се вееше след нея. Бадемовидните й очи с цвят на кехлибар, потънали в гъсти и дълги мигли, я гледаха с обожание. Усмивка до уши повдигаше скулите й и караше една трапчинка да се появи на бузата й.
Беше облечена с бял мъжки халат, който й беше доста голям, и бели хавлиени домашни пантофи.
Зад нея стоеше Габриел, облечен със син халат, който контрастираше с русата му права коса. Черните му очи гледаха ту нея, ту Калеб.
- Какво става? - прошепна Айлийн с насълзени очи.
Айлийн, снощи изпратих хора да ги търсят. Намерих информация е съзнанието ти, че са искали да изкарат лятото с теб в Лондон. Свързах се с тях. Представих се за служител на Микаил. Казах им точно това, което внушихме на прислугата в къщата в Барселона - че се е наложило спешно да заминеш по работа. Знаеш телефоните им наизуст. Не ми беше трудно да ги открия. Казах им, че си подготвила полет за тях и ги търся, за да ги доведа тук. Реших, че ще ти е приятно да са при теб.
Айлийн не знаеше какво да каже. Гледаше го втренчено, без да мига. Очите й бяха потънали в сълзи от вълнение, от благодарност, от радост, от щастие... и от притеснение.
Нямаше време да продължи да размишлява. Рут се хвърли към нея, прегърна я силно и обсипа лицето й с целувки.
Айлийн се чувстваше нелепо, смееше се и плачеше едновременно, прегръщаше я също толкова горещо и галеше лицето й.
Габриел прегърна и двете и разцелува Айлийн.
Калеб се намръщи. Стоеше подпрян на стената, със скръстени ръце. Този Габриел си позволяваше твърде много волности с Айлийн.
- Без... безумно много исках да ви видя... - каза тя през сълзи.
- Какво се е случило? Онази свиня, баща ти, да не ти е направил нещо? - попита Рут загрижено и избърса сълзите й.
- Само ми кажи и ще го убия, Ейлийн - увери я Габриел и я погали по косата. - Задължил те е да работиш за него, нали? Не ти позволява да се занимаваш с проекта по педагогика?
Калеб ги наблюдаваше. Обичаха се и действително бяха загрижени един за друг Привързаността им беше истинска. Айлийн имаше добри приятели.
-Да... не...
- Почакай - прекъсна я Рут. - Изглеждаш странно... Какво си си правила?
Айлийн стисна устни, за да не се видят кучешките й зъби.
- Очите ти... - Рут я огледа като офталмолог - По дяволите... лилави са... Какво става, малка палавнице?
- Виж ти, наистина са лилави - потвърди Габриел и се приближи до нея.
Айлийн, кажи, че става въпрос за увреждане на клетките на очите и пигментацията се е променилаа.
- Ходихме на офталмолог - побърза да каже Айлийн. - Нищо особено. Увреждане на пигментацията на окото, от стреса и...
- Трябва да се махнеш от този садист, или ще се разболееш, мила - каза Рут и поклати глава. - Този човек влудява и мен. Как е възможно да сте роднини?
- Повярвай ми, на мен също ми се струва невероятно - промърмори Айлийн и погледна Калеб.
- Има още нещо... - каза Габриел, почеса брадичката си и я погледна замислено. - Сега си... по... по-впечатляваща. А зъбите ти...
- Почистване на устната кухина всеки месец - каза тя. - И твоите ще станат такива.
- Не... има нещо странно в теб, което...
- Моля ви, седнете - прекъсна ги Мария. - Приготвила съм ви невероятен десерт. Ах, толкова се радвам, че в тази къща са дошли млади хора - въздъхна развълнувано. - Изпълват я с живот.
- Мария е очарователна - каза Рут и я прегърна през кръста. - Докато те нямаше, се отнасяше с нас като с кралски особи. Казаха ни, че си заета и ще се върнеш през нощта. - Седнаха заедно.
- Да, през нощта - поколеба се тя. - Ела до мен, Габи - обърна се към него и потупа празния стол. - Калеб. Дана. Искате ли... да седнете с нас?
Тогава забеляза, че Калеб е блед и потен, а около красивите му изумрудени очи има черни кръгове.
Калеб? - попита тя загрижено. Никога не го беше виждала такъв, а освен това не й отговаряше.