Книгата на Хаде
- Автор: Валенти Лена
- Серия: Ванирска сага #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Книгата на Хаде». Краткое содержание книги:
Сега е в Барселона, за да се изправи срещу мистериозната организация, която отвлича и убива всички като него.
Търси отмъщение и няма да се поколебае да отвлече Ейлийн Ернепо, дъщерята на лудия учен, който прави експерименти с телата на неговите приятели. Това ще бъде отговорът на пролятата кръв и безпричинното насилие спрямо неговите събратя.
Калеб обаче не знае, че тази девойка ще го погуби.
Посочи един внушителен дворец, приблизително от шестнайсети век. Един от онези, които изумяват всеки, който ги види, и предизвикват у него желание да сключи брак с наследника.
Айлийн беше смаяна. Дори домът на дядо й не изглеждаше така, а Ас беше много богат.
Отвън се забелязваха много крила в къщата. Скъпите дървени елементи, някои от които бяха декоративни, а други реално бяха част от конструкцията, говореха за модерна сграда в стил Тюдор. Цялата фасада беше покрита с мимози, които пълзяха по бялата и перфектно поддържана стена. Те не достигаха до най-горната част и така много от прозорците от тъмно дърво на втория и третия етаж можеха да покажат перфектния си облик.
Тръгнаха натам.
Калеб извади ключовете и отвори вратата.
- Дворецът е със застроена площ петстотин квадратни метра -посочи той и й направи път. - Всички зали и стаи имат собствена камина и баня с хидромасаж. Целият под е покрит с паркет от тъмна череша. На три етажа е.
Айлийн отвори уста онемяла. При входа, осветена от няколко лампи, се виждаше картина на Моне.
- Баща ти обичаше изкуството. - Калеб затвори вратата.
- Как е възможно това да е мое? - каза тя по-скоро на себе си.
- Твое е. Днес по обяд говорих с нотариуса. Нямаше никакъв проблем да прехвърли на твое име всички имоти и собственост на Тор.
- Нотариусът?
- Инис. От Съвета на...
- Вече запомних коя е. Половинката на Йон,. нали?
- Аха.
- Значи не е имало никакви проблеми? - повтори тя.
- Не се притеснявай за нищо, Айлийн - каза той. - Всичко ти принадлежи, всичко е твое по закон. Използвай го с удоволствие.
- За какво наследство говорим? - Тя прокара ръка по стената вдясно. По нея като водопад се спускаше вода и се стичаше в един улей на пода. Айлийн разтърка мокрите си пръсти.
- Притежаваш две луксозни ателиета в Мейфеър54, два замъка в Шотландия, един остров на седем километра от Ибиса с къща, със застроена площ две хиляди квадратни метра, пет бутикови модела на „Астън Мартин", една яхта, два частни самолета, един хеликоптер, един четиризвезден хотел в... А, и всичко, което е имал на Балканите. Ще проверим тепърва.
- Почакай, почакай... - Айлийн го следваше, докато той я развеждаше с удоволствие из къщата. - Ясно, сега разбирам. Баща ми е бил ужасно богат. Но... - Спря по средата на изречението. Обонянието й показваше нещо различно... Хора.
- Добър вечер, госпожице Айлийн - чу се женски глас.
Жената имаше безпогрешно различим южноамерикански акцент. Кожата й беше с лек маслинен оттенък, черната коса беше прибрана с фуркети, а зъбите й бяха изключително бели. Беше на не повече от 45 години.
- Коя сте вие?
- Аз съм Мария, бях икономка на господин Тор.
- Баща ти имаше прислуга навсякъде. Отсъстваше често, така че някой трябваше да поддържа къщите. Осигури работа на скромни и нуждаещи се хора, даде им подслон, място, където да живеят и да се чувстват като у дома си. Казваше, че по-някога самият той се чувства като наемател, когато прекарва известно време в своите имоти.
Айлийн кимаше в знак на съгласие, съсредоточена в гласа на Калеб.
- Здравей, Мария - каза тя и й подаде ръка с широка приветлива усмивка.
- Ах, госпожице, вие сте прекрасна. Баща ви беше много красив мъж. Много приличате на него.
Знае ли тя какви сме?
Не точно.
Не точно?
- Страдате ли от същото заболяване като баща си? - попита я тя и я погали по рамото с майчински жест.
- Заболяване?
Непоносимост към слънцето.
- Ах, госпожице, баща ви имаше сериозна алергия от слънчевата светлина. Нарича се фотодерматит. Тук в Англия няма много слънце, но си спомням, че веднъж, случайно - поясни и повдигна вежди, - оставихме отворени прозорците на северното крило, за да се проветри къщата, и баща ви получи изгаряне. Излязоха му мехури навсякъде...
Боже мой, тази жена беше истинска латерна. Но мила и много любезна, така че Айлийн се усмихна и тръгна след нея.
Влязоха в изящно декориран хол в стил ар деко55, минималистичен и много топъл. С ярки цветове и типична атмосфера.
В единия край на хола се виждаше кристална маса с крака от черен мрамор. Имаше камина, широки кожени дивани и оригинални картини. Встрани от масата панорамни прозорци гледаха към просторна градина. В нея имаше фонтан с огромен каменен Буда в средата и плуващи цветове от лотос. В далечината се забелязваше малко светилище в бяло и червено с възглавници по пода.