Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
Децимус Брутус. Чух, че Понтиус Пилатус щял също да отива в Иопа и Tиpyc. Очакват някакъв необикновен кораб с войски срещу партяните221. Тъй ми казаха вчера.
Мунациус Планкус. Страх ме е появата на Херодеса да не разшава отново неутихналите тълпи в Цезарея Филипика. Някога, преди много месеци, за някаква си свада по вярата или храма се дигна широк бунт. Движението кипна нечакано и се разпали много бързо. За един ден избиха двадесет хиляди хебреи. Помня: и тогава имаше игри. С колесници се надпрепускваха. Спечели венеца един тракиец. Не знам как му беше името...
Закай Садукей. Голи слова, Кайафа, за друго сме се сбрали!...
Мунациус Планкус. Стискай си зъбите, хебреино!
Закай Садукей. Голи слова, рекох-за друго сме се
сбрали. Не ни трябват коне и тракийци. А ти ни разправяш
кой с кого се надбягвал...
Иосеф бен Кайафа. Закай, ти си ми гост. Благородният ромянин ми е гост като тебе. Не се карайте! Мириам, какво ще ни кажеш друго?
Мунациус Планкус (на Закай Садукел). Ако ти е уловило виното мозъка, хебреино, по-добре - не говори! Отвън ме чакат роби. Моите негри са смъквали по тези канари и други лешове!...
Коен с копринена гъжва. Закай, мълчи! Коен-хагадолът пита: мълчи - да чуем!
Закай Садукей. Слушайте вие! Слушайте - додето ви е угодно! (Излиза.)
Мириам от Мигдол (на първосвещеника). Прокураторът не желае да се заема с него. Той слушал от мнозина за Иешу и в думите му не намира нищо метежно.
Иосеф бен Кайафа. Що каза той?
Мириам от Мигдол. За пророците Понтиус говори с голяма досада. Дотегнали му тези разпри около храм и вяра, в които вмесват и него. Каза, че в думите на Назарянина звучело толкова въставане срещу Рома, колкото и в проповедите на всеки нов хебрейски водач. Той го намира безопасен. Думите му бяха студени. Той говореше за нашата разпалена омраза към Иешу с ледно презрение. Каза, че властта на цезаровия наместник не е мост към сбъдване на людски отмъщения. Той подозира, че ние кроим да убием с негова ръка Назарянина.
Теома бен Езра. Иосеф бен Кайафа, иди при него!
Иосеф бен Кайфа. Аз ще ида довечера при него.
Мириам от Мигдол. Напразно. Той не ще те изслуша. Ще те прекъсне и ще дигне ръка. Ако говориш повече, ще приеме другиго и ще слуша него. Той направи и с мене така. Подир мене при него влезе Сузана. Той не й дал дори да заговори за пророка.
Силвиус Енеус Хуза. Що говори, Глория, с него?
Глория-Сузана. За пророка аз сама нищо не знам. Само това, което ми са казвали дружките на Мириам и което се е говорило у Xepoдeca. Луканус Иустус го харесва. Мириам и вие го мразите. Исках да питам Понтиуса що мисли за него. Но той помисли, че ще искам смъртта му. Спря думите ми наполовина. Повече не можахме да говорим за пророка. Нашата беседа мина върху друго. Едно ще ви кажа: прокураторът слабо цени цялата гмеж, тръгнала след Назарянина. Той казва, че техният учител не заслужава кръст. Пратил хора да разберат кой е и що иска. Казали му, че тълпите имат работа с хилав и безумен мечтател, който смята себе си за бог. Но аз мисля, че той е поет, и искам да го видя.
Децимус Брутус. Аз знам, че сега прокураторът не ще стои дълго в Иерузалем. Той ще върви в Цезарея.
Иосеф бен Кайафа. Ти мислиш, че и Понтиус ще върви на игрите ли?
Децимус Брутус. Не знам любопитства ли да гледа игрите. Но той и сега дойде в града за малко. В Цезарея сигурно го чака много работа. Както е било винаги, през вашите празници той отбягва Иерузалем. Доста е кохортата и стражата на града, за да се стегнат юздите на народа. Понтиус Пилатус си пази чисти ръцете. А вашата несдържаност лесно би го въвлякла в кървави разправии. Затова страни. Аз предричам дълъг живот на пророка, освен ако вие сами подхвърлите живота му на беда. Прокураторът не ще си омърси ръцете: знам това. Вие се всуе надявате: Понтиус не е млад, за да си разклати мястото.
Иосеф бен Кайафа. Аз ще ида при него довечера. Това не е работа около храма: синът на дърводелеца плаши цезаря със своите тълпи. Играе се с честта на ромската власт, а не с почитта към храм, обреди и предания. Не вярвам прокураторът да остане глух пред това. Един донос би му станал опасен. - Роби! Още вино!