Между пустинята и живота
- Автор: Райнов Николай
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Между пустинята и живота». Краткое содержание книги:
Що им липсваше? Не стигаше им мощ за нов подвиг, затова мълчеха. Не стигаше им съвест за нова обич и нова вражда, затова мълчеха. Надменни бяха силните между тях, а слабите бяха страхливи. А Аз учех силните на гордост, а слабите - на кротост. Имат ли те чело за гордост и сърце за кротост?
Аз им говорех: „Вие мислите, че страх и кротост са едно - че надменност и гордост се не различават едно от друго. Защото не умеете да разлъчвате светлина от злато и поглед от око. А Моята проповед ви караше да дирите светлина, като дадете златото на нищи - и поглед да отправяте към Бога, като склапяте око. Не Ме разбрахте вие, защото ново вино се не налива във ветхи мехове и нови истини се не побират в застарял ум; виното би разпукало меховете и новата правда би ослепила ума." Но те Ме не чуха.
Аз им говорех още: „Към светкавица и дело трябва да насочите своя устрем - и всяка творба на вашия живот да бъде внезапен блясък на скъпоценен камък. Пред очите ви трябва да се вият буреносни облаци, а в душите ви да проплъзва мокра тъмнина: тъй само бихте дочакали проведряне на своя устрем; тъй само бихте срещнали ясна шир на върховна замисъл!" Но те Ме не разбраха.
И Аз се разгневих наистина тогава. И рекох на сбраните, що бяха Мои ученици: „Разбирате ли Ме? 0, ако Ме разбирахте, нямаше да ви говоря! На глуха пустиня е длъжен да говори Син Божи и неуки сърца трябва да напътва!..." Тъй им казах и тогава някои между тях се напрегнаха - да разберат.
И на малцината, що Ме разбраха, рекох: „Власт над себе си, власт над хората, власт над света: това слагам като медна змия пред вас, които пътувате през безкрайна пустиня към знойни обетовани земи! Ала дали веднъж поне у вас е блеснала мечта за същинска власт? О, да беше блеснала, не бих ви учил. Затова запомнете, че до власт над света се стига през властта над хора, а до власт над хора - през властта над себе си! Себевластие трябва да се назове вашият пръв прицел!"
Така им казах и те са негли запомнили думите Ми. Но един е пожелал власт над други, преди да стигне себевластие, а друг направо е поискал да укротява бури, да лекува прокажени и да изгонва бесове. И те отидоха в света - да разнесат Моите слова на хората ида опитат време ли е за духовна жътва. И - върнаха се с празни ръце. О, колко е мъчно себевластието!"
„...Онези, които отвън чакат да ги налети внезапно откровение, та да променят в един ден живота си, стават от ден на ден по-недоволни. И всяка тяхна дума към Мене е ропот.
Те вървят след Мене като призраци на негодуването, като злооки хора, за които е всичко лошо. ,Лош е този свят" - казват с въздишка те. Затова Моята проповед им звучи като слово на безумец.
Защото Аз им казвам: „Съвършен е светът, ала ние го правим зъл. Добър е животът, но нашите лоши очи недовиждат," та ни изглежда и светът лош. Нашият весел поглед трябва да промени света. Нашият усет към добро може да го промени!" Но те не разбират.
Аз ги виждам, че падат в недоумение. И затова им казвам: „Само с добро може да се утвърди животът - да се закрепи и съзида върху камък. Защото несъвършенството, подницата на живота, викът на хората от дъното, стонът на утайката - това са стъпала на живота. Те водят към върха. Към върха се не прави скок!" Но те не разбират.
Чуждо им звучат още Моите думи. И кога разбера, че никой не може понесе смисълта на Моите слова, говоря като безумец самин на себе си. А те казват: „Бяс има в него и зли духове му задават въпрос, та с тях беседва той!..." Та и кой би разбрал, че върховният властелин на живота намира своето щастие в кървава беседа в самин себе си? Те ме не разбират.
Биха ли разумели тези лишни хора, че мощният намира своето весело щастие там, дето слабите виждат гибел? Опасността, що би ги смазала, за него е върховна, търсена, жадувана пътека към победа. Знае ли някой това? Не, те Ме не разбират.
Жесток се вижда на вси силният, защото е към себе си жесток. И няма по-едра наслада за него от насилието върху себе си. Той дири товара, оставен от други, от по-слаби, за да го поеме на плещи, защото търси мощ и пътека на мощ. Но те не разбират.
И планина би дигнал на гръб силният, ако види, че други се боят да ги не смаже планината. Но кой знае това? Кой знае, че пестеливостта остава само с това, що има, а разхитителят има всичко? Кой разбира, че застоялата вода се въвонява и всеки ручей, що се втича в нея и спира там, не може да се не въвони? Чиста е само водата, що тече безспир. Но те не разбират. Те не могат понесе чиста вода. Душата им не сънува никога бистри потоци. Затова Ме никой не разбира.”
VII