Останалите

Трябваше да благодари на Ейми. Без нейното окуражаване никога не би повдигнал въпроса, не би имал куража да изтика Нора от зоната ѝ на комфорт.

— Не искам да я притискам — беше казал. — Тя е доста крехка.

— Тя може да оцелява — напомни му Ейми. — Обзалагам се, че е доста по-корава, отколкото мислиш.

Кевин знаеше, че е в несигурна позиция да приема съвети за връзката си от тийнейджърка — всъщност напуснала училище гимназистка — но беше опознал Ейми доста по-добре през последните две седмици и започваше да я приема повече като приятел и равен, отколкото като една от съученичките на дъщеря си. За човек, който бе взел доста лоши решения през живота си, тя всъщност беше доста прозорлива по отношение на другите хора и онова, което ги движеше.

Първоначално беше неловко, когато двамата оставаха сами в къщата, след като Джил тръгнеше за училище, но го преодоляха доста бързо. Помогна им това, че Ейми се държеше изрядно, слизаше по стълбите напълно облечена и разсъбудена, вече не приличаше на сънлива Лолита в потниче. Беше любезна, приветлива и изненадващо лесен събеседник. Разказа му за новата си работа — очевидно сервитьорството беше доста по-трудно, отколкото бе смятала — и задаваше доста въпроси за неговата. Обсъждаха актуалните събития, музика и спорт — тя беше голям фен на НБА — и гледаха смешни клипове в Ютюб. Ейми беше любопитна и за личния му живот.

— Как е приятелката ти? — питаше го почти всяка сутрин. — Сериозно ли е?

Известно време Кевин отговаряше само с „Добре е“ и сменяше темата, за да ѝ даде да разбере, че не ѝ влиза в работата, но Ейми отказваше да схване намека. Една сутрин миналата седмица, без да взема съзнателно решение, той даде честен отговор.

— Нещо не е наред — каза. — Харесвам я много, но мисля, че се изчерпваме.

Разказа ѝ цялата история без оскъдните сексуални подробности — парада, танците, импулсивното пътуване до Флорида, рутината, в която бяха изпаднали, когато се върнаха у дома, усещането му, че тя го отблъсква, че той не е добре дошъл в живота ѝ.

— Опитвам се да я опозная, но тя просто млъква. Объркващо е.

— Но искаш да останете заедно?

— Не и ако ще продължава така.

— А как искаш да бъде?

— Просто искам нормална връзка. Толкова нормална, колкото би понесла в момента. Да излизаме от време на време, да ходим на кино или нещо друго. Може би с приятели, така че да не сме само двамата. Бих искал да можем да провеждаме истински разговори, не да се тревожа непрекъснато, че съм казал нещо грешно.