Тревожни хора
- Автор: Бакман Фредерик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542830580
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Тревожни хора». Краткое содержание книги:
Сградата е обсадена, а на полицията се налага да води преговори и да носи пица. В крайна сметка заложническата драма има щастлив край – обирджията се предава и пуска всички, но когато полицаите нахлуват в апартамента, вътре няма никого.
Започват серия объркани разпити на свидетели, при което възникват няколко въпроса, около които се заформя класическа мистерия:
Как е успял да се измъкне обирджията?
Защо всички са толкова ядосани?
И какво всъщност не им е НАРЕД на хората в днешно време?
Джак поклаща решително глава.
– Не, татко. Остани тук.
Въздържа се да каже „и без това забърка достатъчно проблеми“. После излиза на стълбите пред главния вход на сградата и съобщава на журналистите всичко, което е нужно да знаят. Казва, че лично отговаря за цялата полицейска акция и че извършителят е избягал и никой не знае къде се намира.
Някои от журналистите веднага изстрелват обвинителни въпроси относно „некомпетентността на полицията“, други просто се усмихват подигравателно и си записват, готови след няколко часа да го разпнат в статиите и блоговете си. Срамът и провалът са единствено за Джак, той ги поема сам, не иска никой друг да бъде обвинен. Баща му седи вътре в управлението, заровил лице в дланите си.
Следователите от Стокхолм ще пристигнат утре сутринта, на трийсет и първи декември. Ще изчетат всички свидетелски показания, ще говорят с Джак и Джим, ще прегледат уликите. После, с интонация, по-самодоволна дори от обещанията в рекламите за почистващи препарати, ще изсумтят, че не разполагат с ресурси да продължат разследването. Няма ранени заложници, няма нищо откраднато при обира, така че няма реални жертви, а стокхолмчаните трябва да разпределят ресурсите си там, където са най-необходими. Освен това е Нова година, а кой иска да празнува Нова година в толкова малък град?
Ще бързат да се приберат. Джак и Джим ще ги видят как потеглят, но журналистите вече ще са си отишли в преследване на следващата голяма новина. Все пак винаги има някоя знаменитост, която може би ще се развежда.
– Ти си добър полицай, момче – ще каже Джим, забил поглед в земята.
Ще иска да каже „но си още по-добър човек“, но няма да е способен.
– Ти невинаги си чак толкова добър полицай, татко – ще се засмее Джак, вдигнал поглед към облаците.
Ще иска да каже „но всичко останало съм научил от теб“, но така и няма да го направи.
Ще се приберат. Ще гледат телевизия. Ще изпият по бира заедно.
Това е достатъчно.
69.
На стълбите пред задния вход на полицейското управление Естел прегръща всички поред. (Без Зара, разбира се, която блокира опита ѝ с чантата си и отскача встрани.)
– Трябва да кажа, че ако става дума за заложници, светът никога не е виждал по-приятна компания от вас – усмихва се Естел на всички, дори на Зара.
– Искаш ли да дойдеш с нас на чаша кафе? – пита Юлия.
– Не, не, трябва да се прибирам – усмихва се Естел, после внезапно придобива сериозен вид и се обръща към брокерката. – Извинявай, наистина съжалявам, че се отказах и не те оставих да продадеш апартамента. Но това е... домът ми.
Брокерката свива рамене.
– Всъщност мисля, че е хубаво. Хората си мислят, че ние, брокерите, просто искаме да продаваме, продаваме, продаваме, но има нещо... не знам как да го изразя...
Ленарт допълва думите, които ѝ липсват:
– Има нещо романтично в мисълта, че не всички апартаменти са за продан.
Брокерката кимва. Естел диша дълбоко и щастливо. Юлия и Ру ще са ѝ съседи, в апартамента от другата страна на стълбището, и с Юлия ще си разменят книги в асансьора. Първата, която Естел ще ѝ даде, е на любимата ѝ поетеса. Прегънала е ъгълчето на една страница и е подчертала няколко стиха, най-красивите, които е чела.
Нищо не бива да ти се случи
Не, какво говоря
Трябва да ти се случи всичко
И трябва да бъде прекрасно.[14]
Юлия пък ще даде на Естел съвсем различен тип литература. Пътеводител за Стокхолм.
На Ру ще ѝ липсва баща ѝ. Ще го посещава всяка седмица, той още е на земята, но вече принадлежи на небесата. Майката на Ру ще се справи със загубата само защото друг мъж ще ѝ покаже, че животът продължава напред. Юлия ще роди този мъж, стискайки ръката на Ру толкова силно, че сестрите ще трябва да дадат болкоуспокояващи и на двете жени: на едната преди раждането, а на другата след.
Ру ще заспи до него върху белия чаршаф съвсем спокойно, без да се страхува. Защото е прекосявала планини заради него и би направила какво ли още не. Дори би обрала банка, ако се наложи. С Юлия ще бъдат добри родители. Или поне сносни.
Юлия ще продължи да крие сладки, а Ру ще задържи птиците си. Маймунката и жабката също ще заобичат птиците, ще идват всеки ден и няма да оставят клетката отворена дори когато Юлия им предлага сериозни подкупи. Юлия и Ру ще се карат и ще се сдобряват. Важното е просто човек да е по-добър във второто, отколкото в първото. Така че ще викат силно, но ще се смеят още по-силно и така ще се сдобряват, че стените ще се тресат, а Естел ще се смущава в гардероба си. Любовта им ще продължи да бъде цветарска афера.
14