Боговете на вината
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Мики Холър #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-458-1
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Боговете на вината». Краткое содержание книги:
Спрях видеото, за да ги разгледам. Знаех, че този кадър ще предизвика прелом в делото. Беше напълно логично и приемливо Ланкфорд да се появи на прага на човек от списъка със свидетели, тъй като той бе назначен от прокуратурата да работи по случая. Но събирането му с агент Джеймс Марко от Агенцията за борба с наркотиците на предната веранда напълно променяше нещата. Пред мен стоеше дигитално доказателство, което свързваше Марко с Ланкфорд и събитията около убийството на Глория Дейтън. Минималното, което можех да постигна с него, бе разумно съмнение.
— Къде е Сиско в момента?
— Прибра се, даде ми това и легна да спи. Каза, че ще дойде в съда към десет.
Кимнах. Заслужаваше да се наспи.
— Е, справил се е добре.
— Изгледа ли целия запис? Каза, че трябва да го гледаш до края.
Натиснах бутона. На Ланкфорд и Марко им писна да чакат някой да им отвори и слязоха от верандата. Зачаках. Нищо не се случваше. Никакво движение по верандата.
— Какво е това…
Тогава видях. Беше бледа сянка от другата страна на верандата, но я видях. Единият или и двамата вървяха отстрани на къщата.
След това видеозаписът смени гледната точка и показа кадри от камерата в задния двор, насочена към задната врата на къщата. Забелязах, че таймкодът скочи 10 секунди назад. Гледах и чаках и накрая видях два силуета да излизат от двата странични двора и да се срещат пред задния вход. Под светлината над вратата успях да различа лицата им. Бяха Ланкфорд и Марко. Ланкфорд почука, но Марко не изчака отговор, а клекна и започна да се мъчи да отключи с шперц.
— Невероятно — казах. — Не мога да повярвам, че го имаме.
— Какво е това? — попита Лорна. — Сиско не искаше да ми каже. Информира ме само, че е свръхсекретно и щяло да обърне мача.
— Така е, обръща мача. Ще ти кажа след минута. Не е свръхсекретно.
Мълчаливо догледах останалата част от записа. Марко отключи вратата, обърна се назад към Ланкфорд и кимна. След това се скри вътре, а Ланкфорд остана да чака навън с гръб към входа и да наблюдава да не дойде някой.
След това гледната точка рязко се смени и видях вътрешността на къщата от тавана на кухнята. Беше снимана с камера с обектив рибе око, най-вероятно скрита в детектор за дим. Марко мина под камерата, докато отиваше от задната врата към коридора, но после се обърна и се върна в кухнята. Отиде до хладилника, отвори фризера и бръкна вътре. Започна да разглежда замразените храни, накрая избра пакет с две багети. Тъй като живеех сам, много добре познавах марката и храната. Марко внимателно отвори пакета, без да разкъса опаковката. Извади една от опакованите с найлон багети, сложи я под мишница, бръкна в джоба на черното си кожено яке и извади нещо. Ръката му се движеше прекалено бързо, за да разбера какво е, но каквото и да беше, той го пъхна в пакета, а след това сложи обратно батетата върху него. Прибра опаковката във фризера и се върна към задната врата.
Гледната точка отново се смени, бяхме отново навън и видях Марко да излиза от къщата и да заключва вратата. Беше прекарал вътре по-малко от минута. Кимна на Ланкфорд и двамата се разделиха и се върнаха по същите пътища, по които бяха дошли. И тук видеозаписът свършваше.
Вдигнах поглед, за да видя къде сме. Лорна всеки миг щеше да завие от Сънсет Булевард по магистрала 101. От естакадата виждах, че тя се е превърнала в обичайния сутрешен паркинг. Усетих първото свиване под лъжичката, което ми се случваше винаги, когато си помислех, че може да закъснея за дело в съда.
— Защо мина оттук?
— Защото те питах и ти ми каза да си мълча. Всеки ден опитваш различен маршрут, нямах представа какво искаш.
— Ърл се гордееше, че винаги успява да избегне задръстванията. Винаги опитваше различни маршрути.
— Е, Ърл вече го няма.
— Знам.
Замислих се за това, което току-що бях видял на записа. Все още не бях сигурен как да го използвам, но нямах никакво съмнение, че е чисто злато. Бяхме заснели как агент, който обича да нарушава правилата, и неговият съучастник подхвърлят наркотици в къщата на Стратън Стергос в опит да го унищожат или да го контролират като свидетел. Доста повече от това, което бях очаквал.
Подсвирнах тихичко, докато изключвах айпада, а след това го пуснах в чантата на Лорна.