Храмът на смъртта [bg]

Автор: Догерти Пол
Серия: Загадките на Александър Македонски #1
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: Еднорог
ISBN: 954-9745-56-2
Переводчик: Мариана Димитрова
Жанр: Исторические детективы

Электронная книга - «Храмът на смъртта [bg]». Краткое содержание книги:

В първата книга от поредицата „Загадките на Алекандър Македонски младият цар, подчинил на волята си всички елински държави, лагерува с войските си на брега на Хелеспонт в очакване на благоприятни знамения, за да започне похода си срещу Персия. Но поличбите стават все по-злокобни. Нещо по-лошо, водачите, наети от Александьр да преведат войските му през земите на персите, биват избивани един след друг. Стига се до нечувано престъпление - убита е девойка, посветена на богиня Атина. Очевидно в македонския лагер действа персийски шпионин. Войската постепенно се деморализира, а и военачалниците на Александър имат своите тайни амбиции. Тогава в лагера пристига лекарят Теламон, приятел на Александър Македонски от детските години. Олимпиада, майката на царя, го е изпратила с поръчение да бди над сина й. Но убийствата продължават, извършено е и покушение върху живота на самия Александър. При всеки труп убиецът оставя заплашително писмо до царя. Въпреки всичко Александър се отърсва от суеверните си страхове, повежда войските си към Троя, а оттам - към битката при Граник и първата си бляскава победа над персите. На фона на походи и битки лекарят Теламон успява да проследи тайните врагове на царя и да разобличи коварния убиец.

Перейти на страницу:

Македонците стигнаха обраслия с тръстика речен бряг и бързо се разгърнаха. Парменион с конницата и един смесен отряд щитоносци и копиеносци командваше левия фланг. Птолемей, Аминт и Сократ предвождаха централните отряди от фалангисти и щитоносци. Александър, заедно с царския конен ескадрон на хетайрите, подкрепян от два батальона щитоносци и същия брой фалангисти, командваше десния фланг.

Царят наблюдаваше всичко от един малък хълм, заобиколен от тръбачи и вестоносци.

— Припомнете си какво ще правим. — Той посочи строя. — Отляво Парменион! В центъра Птолемей, Аминт и Сократ. Аз съм отдясно! Ние сме чукът, центърът е наковалнята, левият фланг е огънят. Да преминем реката!

Придружен от приближените си военачалници и свитата си, включително и Теламон, Александър се спусна по хълма през редките върби, прещип и храсти към коритото на реката. Граник течеше лениво в своето сиво-бяло каменисто корито.

— Добре! Отлично! — промърмори Александър. Не е много дълбока.

— Широка е тридесет метра! — прошепна някой наблизо.

Теламон погледна отвъд реката и сърцето му замря. От другата страна се издигаше стръмен глинест бряг, а малко по-нататък се виждаха дървета и храсти, които щяха да затруднят всяка атака.

— Ще изчакаме — нареди Александър. — Да видим какви грешки ще направи Арсит.

Персийските пълководци бяха объркани. Разузнавачите им бяха донесли новини за бързото придвижване на Александър, и че той заема вече позиции. За тях беше трудно да постигнат подобна скорост — Арсит още даваше заповедите си, които се осъществяваха трудно поради лошата връзка между отделните части. Конницата се простираше в осем дълги редици, предвождани от командирите и племенните вождове. Дължината на редиците достигаше около два километра и половина — истинска дъга от стомана, шарени дрехи, знамена и цвилещи коне. Въздухът кънтеше от изкрещяваните заповеди и сигналите на тръбачите. От време на време подобни звуци се носеха през реката откъм лагера на противника.

Мемнон седеше на коня си и онемял гледаше Арсит. Лицето на сатрапа беше скрито от шлема му с широките плетени предпазители за ушите и бузите.

— Господарю, това е лудост! — възкликна Мемнон. — Александър се движи твърде бързо. — Той посочи към слънцето, което започваше да се спуска на запад. — Ти очакваше да направи лагер, за да пренощува, но той не постъпи така. Сега сме напълно…

— Върховното командване е мое — отсече Арсит. — Персийската конница ще напредне през дърветата, за да заеме източния бряг на Граник. Александър трябва да пресече и ще се провали.

— Ами моите гърци! — възкликна Мемнон и се протегна, за да сграбчи за гривата коня на Арсит.

Персиецът ядосано дръпна юздите си и обърна коня си. Помощниците на сатрапа гневно погледнаха Мемнон и посегнаха към мечовете си.

— Това е нечувано — молеше го гъркът. — Гърците ми трябва да бъдат в средата, поразяваща фаланга копиеносци. Те ще задържат македонците.

— Чу заповедите ми — хладно му отвърна Арсит. — Ще минем през дърветата. Ще разположиш хората си на височината зад персийския строй. Те няма да заемат почетното място!

— Не става дума за това! — изкрещя Мемнон. — Когато македонците се заизкачват по брега…

— Ще бъдат засипани с копия — прекъсна го Арсит. — Въпросът е приключен.

Сатрапът обърна коня си. Заехтяха заповеди. Тръбите засвириха, знамената бяха свалени и персийската армия потегли през дърветата към брега на реката.

Един от висшите военни препусна назад към мястото, където Мемнон стоеше неподвижен и гледаше невярващо към фалангата гръцки наемници, готови за битка — тъмно каре от копия, щитове и шлемове.

— Господарят Арсит ви приветства — каза конникът. — Кани ви да се биете с него на почетното място в центъра.

— Ще дойда.

Конникът се отдалечи в галоп. Мемнон дръпна юздите и бавно отиде при Омерта и помощниците му, които стояха пред фалангата.

— Знаете какво да правите!

Мемнон погледна Омерта и помощникът отвърна на погледа му; очите му блестяха през цепнатините на украсения му с пера коринтски шлем.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?