Провинциални убийства [bg]

— Джуди ли? Не разбирам.

— Отишла до къщата в гората, докато Катрин била с приятелката ви. И видяла Майкъл през прозореца. Това, което не е знаела е, че той е с куче. Ако беше почукала и кучето бе залаяло…

— Горкото дете. Май е родено без късмет. Нали знаете, с някои хора е така.

— Да — кимна Барнаби. — Лейси са я използвали, както са използвали и всички други, попаднали в обсега им. Например било от изключителна важност Майкъл да е прекарал с нея следобеда, когато бе убита мисис Рейнбърд. Спомням си как тогава сержантът каза: „Късметлия е, че има алиби“. Точно обратното — късметът няма нищо общо тук. Това е била важна част от плана — алибито. Ножът е бил поставен в Холи Котидж, но не, както в началото си помислихме, да натопи Лейси, а да смъкне подозрението от виновниците и да го насочи към някой невинен. Към някой, за когото ще се докаже, че е невинен.

— Дори и Джуди да не се бе свързала с Майкъл Лейси — продължи Барнаби, — той е щял да го направи, както подсказват първите думи от разговора им: „Тъкмо се канех да ти звънна“. И, разбира се, трябвало е да работи у дома на Леситър, така че къщата да е празна, за да може ножът да бъде оставен там. После, както пишат в писмото, е трябвало да има анонимно обаждане с намек за претърсване на къщата. Но мисис Куайн ги е изпреварила.

— Да поемеш такъв риск! — отбеляза мис Белрингър. — Да излезеш посред бял ден, облечена в дрехите на брат си!

— Да, но тя очевидно е тръгнала направо от Холи Котидж, после през гората и в шубраците. Не се и съмнявам, че ако бе срещнала някого, целият й план щеше да пропадне, но видяна отдалече, с коса, скрита под шапката, човек просто лесно би я сбъркал с Майкъл.

— Чието алиби е било желязно?

— Именно. Рискът е бил изключително голям, но мисис Рейнбърд им дала срок за първото плащане само до сватбата.

— Преди да издаде тайната ли?

Барнаби се усмихна. Луси Белрингър щеше да му липсва.

— Горе-долу.

— Но е ясно, че Денис не би си мълчал. Особено след случилото се с майка му. Какво са щели да направят с него?

— Майкъл е щял да се отърве от Денис. Всъщност животът му е бил пощаден, само защото се прибрал половин час по-рано от обикновено. Срещнахме Лейси в шубраците зад къщата. Престори се, че отива в кръчмата, но истинските му намерения били да направи всичко възможно синът да не надживее майка си.

— Трябва да са били обезумели.

— Да, така е. Ако не бяха, щяха да се сетят, че ако някой види Катрин, дори и от разстояние, всичко ще се провали. Кой друг сред тесния ни кръг заподозрени е със същата фигура и височина като Майкъл?