Свечеряване [bg]

Мат не отвърна нищо. Знаеше само едно: непременно трябваше да измъкне Елена от този капан.

— Да не би да се тревожиш за момичето? Тя само се преструва на умряла. Надява се, че няма да й обърна внимание, защото се занимавам само с теб.

— Ти си лъжец.

— Значи ще се концентрирам върху теб. Знаеш ли, като изключим драскотините и другите рани по теб, ти всъщност си много добре изглеждащ млад мъж.

Отначало думите не говореха нищо на Мат. Но когато ги разбра, усети как кръвта му се смрази.

— Като вампир аз мога да ти дам своето напълно обосновано и съвсем честно мнение. Като вампир често се случва да ожаднявам, и то силно. Ето те теб. Ето го и момичето, което сега се преструва на заспало. Сигурен съм, че разбираш какво ти казвам.

Вярвам в теб, Елена, помисли си Мат. Той е лъжец и завинаги ще си остане лъжец.

— Вземи моята кръв — изрече той уморено.

— Сигурен ли си? — Гласът на Деймън прозвуча като на същество, изпълнено с непреодолимо желание. — Но да знаеш, че ще боли ужасно, ако се съпротивляваш.

— Нека по-скоро да свършваме.

— Както желаеш. — Деймън се отпусна на едното си коляно и в същото време изви ръката си, вплетена в косата на Мат, от което Мат болезнено потрепна. Новата му хватка изтегли тялото на Мат върху коляното на Деймън, така че главата му се оказа отметната назад, а шията му извита и оголена. Никога през живота си Мат не се бе чувствал така безпомощен и толкова уязвим.

— Все още можеш да промениш решението си — подразни го Деймън.

Мат затвори очи, решен да упорства в мълчанието си.

В последния момент обаче, тъкмо когато Деймън се приведе с оголени кучешки зъби, пръстите на Мат, едва ли не неволно, напълно спонтанно, се стегнаха в юмрук, за да го забие абсолютно неочаквано в слепоочието на Деймън. Но Деймън, бърз като змия, протегна ръка и парира удара, като стисна съкрушително пръстите на Мат. Острите му като бръснач кучешки зъби се устремиха към гърлото на момчето.