Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Сега Медичите са отделени от източника на своята мощ в града и са принудени да бягат в изгнание, но за разлика от изгнанието на Козимо преди шестдесет и една години, това е неочаквано. Нищо не е подсигурено предварително, а по всичко изглежда, че периодът на изгнание няма да е кратък. В мига, когато Пиеро и брат му Джовани напускат града, партийната машина на Медичите просто се разпада и някогашното видно семейство сега открито е сподирено от презрението на всички слоеве на обществото. Доказателство за степента на народното недоволство е фактът, че когато Джовани и Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи се връщат във Флоренция от френския лагер, стигат до там да променят доста целесъобразно и подкупващо фамилията си от Медичи на Пополано („Хора на народа“). Всички гербове на Медичите с щита и топките са премахнати от дворците им, а домовете на двама души, служили като министри при рода, са изгорени до основи. Много скоро в двореца Медичи на виа Ларга проникват търсачи на плячка, но преди да го опожарят, в него влиза градското опълчение, изпратено от Сеньорията. Плячкосването на съкровищата от двореца Медичи сега придобива по-официална нотка, тъй като Сеньорията присвоява останките от голямата сбирка от скъпоценни камъни, картини, скулптури и други не толкова движими ценности на Лоренцо. „Давид“ на Донатело е махнат от вътрешния двор и е поставен върху колона на площада на Сеньорията. Гонфалониерът и членовете на съвета присвояват сума, равна на 16 000 флорина в брой от местния клон на банка „Медичи“, който вече е на ръба на банкрута и едва оцелява след този удар. Поне известна част от активите на банката се запазват другаде, защото, както ще видим, Медичите не преустановяват напълно своята банкова дейност поне още един век.