Рестарт [bg]

Прибира го вътре. Но аз виждам, че на горната полица има друг подобен и почти пълен.

— Либи — казвам аз, — трябва да поговорим.

— Какво се е случило? — обръща се с лице към мен тя.

— Натопен съм.

Гледа ме е неразбиращ поглед.

Продължавам:

— Тази работа… този град… тази къща — вдигам ръце, за да обхвана всичко изброено. — Те не са истински.

— Не са… истински?

— Това е измама. Либи. И аз съм баламата.

Изглежда втрещена.

Осъзнавам, че бракът ни се е сринал до ново дъно. За първи път от десет години — десет години на тъпоумни грешки, терзания и предателства, за първи път аз току-що направих нещо напълно ново за жена ми. Успях да я слисам.

— Ти си… балама? — повтаря тя, без да прозвучи подигравателно, но само на косъм от това.

— Бил е арестуван един човек. Дилър в Калифорния. И познай от един път чие име са открили в документацията му.

— Твоето — казва тя без особена изненада.

— Как се сети?

— Ти си наркоман, Джими. Купуваш наркотици.

— Някога.

— Добре, нека е било някога — свива рамене тя.

— Само че аз никога не съм купувал от онзи, когото са хванали. И неговият бос… този… Гул Гедросян — изплювам името аз. — И от него никога не съм купувал.

— А как помниш от кого си купувал? Та ти не си спомняш с коя си се чукал.

— Наистина помня от кого съм купувал — настоявам аз и добавям: — Всеки отделен човек. — Което си е самата истина. Когато си наркоман, едно от нещата, които никога не забравяш, е твоят дилър. Може да забравиш да си платиш сметките, да се обадиш у дома или дори да се прибереш да спиш вкъщи, но списъкът с имена, тайни почуквания и пароли, които трябва да споменеш, този списък помниш завинаги.

— Подставили са името ми, Либи. Как иначе мога да стане клиент на някого, когото не съм виждал?

— Аз обичам да нося „Гучи“, но никога не съм виждала Том Форд.

Бъди сериозна.

— Чудесно прави тя кисела гримаса. — Ще бъда сериозна.

— Има нещо, което трябва да знаеш. Нещо, което не съм ти казал.

Вземам я за ръка и я връщам в дневната. Сядаме на дивана пред часовника. Той тиктака като метроном.

— Дадоха ми пари — признавам си аз.

— Кой ти ги даде? — не може да разбере тя.

— Тад. Тад и партньорите му. Те ми дадоха пари. Много пари. Не ги питах нищо. Просто взех парите,

— Колко?

— Има ли значение?

— Да.

— Два милиона долара.

— Дали са ти два милиона долара? — не може да скрие изненадата от гласа си. — И за какво?

— Ти ми кажи.

— Два милиона долара повтаря тя пак повече на себе си, размишлявайки. Поглежда ме. Очите й са присвити и аз забелязвам нещо в тях — нещо, което не съм виждал наскоро у жена си. Какво точно е то? Уважение. Да, точно това виждам.

— Два милиона долара — повтаря пак тя.

— Разбираш ли? Тези пари са в нашата банкова сметка. Всеки, който я провери, ще ги види. Тад ме е накиснал. Оставя улики, за да ме направи да изглеждам виновен. Превел е пари в сметката ми, за да изглежда сякаш аз ги крада от „Тао“. Вкарал е името ми в компютъра на онзи дилър на мет, за да изглеждам като наркоман.