Ленинград. Живот под обсада
- Автор: Яров Сергей Викторович
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190105992
- Переводчик: Владимир Игнатовски
- Жанр: Военная история
Электронная книга - «Ленинград. Живот под обсада». Краткое содержание книги:
Много трудно било да се вземе с купоните масло. Лидия Гинзбург си спомня, че давали цялата дажба масло, ако е гранясало, ако е качествено – по по-малко. Понякога вместо масло давали готварска мазнина с брашно, предназначена за пържене, отвратителна на вкус, но засищаща. Много рядко имало риба. Прясна риба нямало, малкото уловена в пристанището използвали за нуждите на докерите, а част стигала и до масата на „отговорните работници“. По принцип на хората давали сельодка, но и нея много рядко. Рибеното масло било нещо много ценно. Пазели го за децата, като намирали в него не само калории, но и сериозни вкусови качества. „Няколко пъти си разрешихме лукса да си изпържим хляб с рибено масло“ – четем в спомените на Александра Воеводска.13
В началото на януари 1942 г. почти спряло раздаването на краве мляко. Все още можело с купони и в женските консултации да се вземе по малко кондензирано мляко, а също и консервирано мляко в детските градини. Използвали мляко от соя. През 1942 г. го раздавали в учрежденията и предприятията без купони и безплатно, допълнително към храната. Не го харесвали много. Както деликатно се изразява по онова време един човек: то „имало специфичен мирис“, но той му свикнал: „Хубаво е, когато вкисне. Много е вкусно.“14 От декември 1942 г. млякото било с по-добро качество, по половин литър на ден, „но не соево, а овесено-малцово“. Било много кафяво и много по-вкусно и сладко.15
Всички хора в блокадата изпитвали постоянно отвращение от супата от соя, у някои тя даже предизвиквала пристъпи на гадене. „И пак нещо от соя. Като супа... Спомням си го в бидонче. Но си спомням и много неприятно усещане от тази соя... Имаше някакъв специфичен вкус. Даваха я безплатно, можеше да си вземеш и без купони“ – разказва Аелита Вострова.16
В града имало и алкохол. Използвали старите запаси, вино получавали с купони, често в т.нар. празнични комплекти. Където имало спирт (най-често в предприятията), началниците се напивали – „и малките, и големите“17. За бира „без купони“ се редели огромни опашки. През 1942 г. тук-там продавали и квас, което било напълно неочаквана изненада. Не намерихме сведение за качеството му, но това хората не ги интересувало:
До ъгъла на „Невски“ и „Литейни“ продават квас. Работният ден е свършил, веднага се нарежда голяма опашка.
– ...Квас?
– И без купони?
– Без купони.
– Е, това е – казва някакъв човек с чанта. – Това, другари, е идилия.18
Много силно се усещала липсата на захар. И с купони невинаги можело да вземеш, често я заменяли със „сладки неща“ и мармалад. И едното, и другото не било точно каквото пише на него. През октомври 1941 г. все още продавали бонбони в кутия (от по-скъпите), но постепенно в бонбоните добавяли все повече примеси, например хидроцелулоза. Бонбоните, които иначе познавали, учудвали с вкуса си. Често раздавали бонбони „Крокет“, които и преди това минавали за ниско качество. В дневниците често се споменават ментови бонбони, с които опитвали да компенсират липсата на захар. По време на блокадата хората много се дразнели от „отвратителния“ състав на бонбоните, които в никакъв случай не можело да бъдат равностойни на захарта. Невинаги били доволни и от мармалада – основният му недостатък бил, че „не е сладък“. „Мармаладът не е убедителен, ядеш, но въобще няма никакъв заслаждащ ефект.“19 Шоколадът бил най-предпочитан сред многобройните заместители на захарта, но рядко го виждали по магазините.
Не пренебрегвали и продуктите от аптеките, особено ако били сладки на вкус. Най-популярни били таблетките „сен-сен“, предназначени за премахване на лошия дъх в устата, вероятно само толкова можели да предложат аптекарите. Трябва да споменем, че много пъти били правени опити да се утоли гладът с лекарства и с други неща от аптеките. Най-популярни били хематогенът, глюкозата със стрити шипки, витамин С, но използвали и най-неочаквани продукти: правели питки и от детска пудра. За хората в блокадата най-достъпни били кафето и какаото (второто вероятно от най-лошите сортове); понякога това било единственото, с което се хранели онези, които си били изгубили купоните. Кафето и какаото най-лесно споделяли с други хора. Не само пиели кафето, ядели и утайката – хората, които ядели и дърводелско лепило, едва ли биха изхвърлили нещо, което е що-годе хранително.