Ленинград. Живот под обсада

Храната

„Чух какво си говорят мъж и жена, които ме настигнаха – „...и това сме го пробвали през смъртоносното време“ – спомня си Виталий Бианки, който пристигнал в Ленинград през пролетта на 1942 г.1 Наистина трябвало „да опитат“ всичко хората, оказали се на дъното на блокадата, които нямали „връзки“, които били нежелаещи и неспособни безмилостно да се борят с лакти – те трябвало „да опитат“ даже най-отвратителната „гадост“ от хранителни сурогати.

След първите бомбардировки в началото на септември 1941 г. в града сериозно намалели доставките на храни, а от 8 септември, когато градът бил напълно блокиран от немската армия, по магазините и в столовите бързо изчезнали „цивилизованите“ продукти. През първата половина на септември на два пъти намалили дажбите за хляб – на 2 септември (до 600 грама за работниците и инженерно-техническите кадри, 400 грама за чиновниците, 300 грама за хората без собствени доходи и за децата) и на 8 септември (съответно до 500 и 300 грама). От 6 септември увеличили примесите в хляба (ечемик, овес, малц), а от 24 януари те достигнали 40%.2 „Никъде не можеш да намериш мляко, няма масло или по-точно почти няма“ – пише на 18 септември 1941 г. Любов Шапорина.3 През ноември продали 55,6 тона краве мляко и 569,71 тона соево мляко.4

Всичко се променяло бързо и неудържимо. Както често се случва, настанала паника. В магазините и аптеките изкупували всички продукти и лекарства, при това и залежалите, които преди никой не искал да вземе. През октомври 1941 г. спрели да продават месо. Още в началото на октомври мнозина вече усещали глада поради намаляването на нормалната дажба захар и елда.5 „Чакам да видя кога ще мога да си купя рибка или саламче (100 и 150 грама) – пише в писмо от 5 октомври 1941 г. до майка си малкият В. Малцев.6 На 27 октомври 1941 г. Теодосий Грязнов разказва в дневника си, че решил да прибегне до лепило от картофено брашно и възкликва: „Ядох лепило! Какво ли още ще доживеем“, но всичко, случило се по-късно, надминало и най-лошите му предчувствия.7 В края на октомври събирали и купували пръстта от Бадаевските складове, напоена със захар и смесена с пепел – както споменават очевидци, това били „овъглени късове“ и „шлака“. Пълнели с нея кофи, наливали вътре вода и чакали калта и камъчетата да паднат на дъното – изливали водата, прецеждали я няколко пъти и я преварявали. През септември–октомври ходили да копаят картофи близо до фронта в Ржевкаl, по полетата на Старая Деревня събирали корени и почернели, изгнили листа от зеле.