Не без дъщеря ми
- Автор: Махмуди Бети, Хофър Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиана Цветкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не без дъщеря ми». Краткое содержание книги:
Амех Бозорг се обърна към Махтоб:
— Баща ти няма да се ядоса, защото няма да му кажем. Отново отказах. Подозрителността и объркването ми растяха при мисълта за измамите, с които тя си бе служила в миналото, и особено в Кум, когато ми нареди да седна и да не мърдам, а после се оплака, че съм отказала да се поклоня на гроба.
Амех Бозорг изчезна, но скоро се върна с дъщерите си Зохре и Фереще, които ни заговориха на английски:
— Обади се на семейството си — каза Зохре. — Ние наистина се безпокоим, че не си говорила с тях. Обади се на всички. Говори колкото искаш. Ние няма да му кажем.
Имаше нещо злобно в начина, по който бе произнесено това „му“.
И точно туй в края на краищата ме убеди. В този миг възможността да говоря със семейството си, колкото и кратък и горчив да бъдеше този разговор, си струваше риска да предизвикам гнева на Муди.
И така, обадих се. Разплаках се от мъка и любов. Те също се разплакаха, татко ми призна, че състоянието му се влошава с всеки изминал ден, че болките се увеличават и че докторите настояват за нова операция. Говорих с Джо и Джон, като ги събудих посред нощ в дома на баща им.
Амех Бозорг ни остави сами с Махтоб, докато говорехме по телефона. Не ни обезпокои нито веднъж. После ни повика да седнем в хола. Махтоб, Зохре и Фереще превеждаха, докато ние се опитвахме да говорим откровено.
— Аз настоях Муди да ти върне Махтоб — рече тя. — Казах му, че не може да постъпва така с теб. Не може така да се отнася.
Не можех да повярвам на ушите си — жената, която ненавиждах, която се бе държала с мен така враждебно, да ми стане съюзник? Дали виждаше лудостта на по-малкия си брат и от състрадание искаше да ни предпази от евентуалните ужаси? Толкова много неща исках да си изясня веднага. Разговарях с нея предпазливо, но тя като че ли прояви разбиране. Това бе огромно завоевание за тази странна жена. Тя знаеше, че аз виждам неразбираемата промяна у нея. Независимо от всичко не можех да й доверя тайните си. Но можех ли да разчитам на помощта й срещу неконтролируемото поведение на Муди?
Същия ден се сблъсках и с друг един проблем. По-голямата част от багажа ни беше струпан в празния килер до спалнята, в която живеехме преди време. Никой друг не ползваше стаята, тя беше още наша. В един момент, когато останах сама, отидох в спалнята и изрових запасите лекарства, които Муди беше донесъл от Америка.
Миниатюрните розови хапчета бяха в пластмасова опаковка. Наричаха се „Нордет“. Така и не разбрах как Муди е успял да прекара противозачатъчни хапчета през митницата на една ислямска република, в която контролът върху бременността е забранен. Може би с подкуп? Във всеки случай хапчетата бяха налице — цели кутии, пръснати сред други лекарства. Дали Муди ги беше броил? Не знаех. Като съпоставих страха от разкритието със страха от забременяването, се престраших да взема запаси за един месец.
Пъхнах малкия пакет под дрехата си и пластмасовата опаковка изшумоля. Чуваше се при всяко мое движение. Оставаше ми само да се надявам, че никой няма да забележи.
Когато Муди се върна да ни отведе вкъщи, никой не му каза за телефонните ми разговори с Америка. Тръгнахме и на всяка стъпка дъхът ми секваше от едва доловимото шумолене, но очевидно само аз го чувах.
У дома веднага скрих хапчетата под дюшека. На следващия ден глътнах едно, без да съм сигурна дали това е най-подходящото време, молейки се да подейства.
След няколко вечери Баба Хаджи се обади на Муди да му каже, че ще намине. Муди не можеше да му откаже.
Суетях се из кухнята, приготвяйки чай и други неща за почитаемия гост. Гнетеше ме мисълта, че може би идва да разкаже на Муди за телефонните ми разговори. За моя най-голяма изненада обаче двете с Махтоб подслушахме един разговор, който ме изпълни с оптимизъм.
Доколкото разбрахме, Баба Хаджи каза на Муди следното:
— Това е домът на Мамал. Мамал отиде да живее при своите сватове заради теб, защото Насрин не иска да ходи покрита през цялото време в собствената си къща, а ти си тук непрекъснато. Омръзнало им е вече. Долу е домът на Реза, ти и него използваш. На тях също им е омръзнало. Трябва да се преместите незабавно. Трябва да се махнете оттук.
Муди отговори тихо и почтително. Разбира се, ще уважи молбата на Баба Хаджи. Възрастният мъж кимна, знаейки, че думите му носят силата на свещения авторитет. След като предаде посланието той си тръгна.
Муди страшно се ядоса на семейството си, на собствените си роднини. Неочаквано ние с Махтоб се оказахме всичко, което има. Сега вече бяхме само ние тримата срещу несправедливия свят.