Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Най-накрая, след много време, той сведе поглед към нея.
— Щях да бъда по-щастлив, ако не ме ръгаше с този пистолет в ребрата.
— Какво? О! — Тя видя, че още стиска пистолета с побелели пръсти. Не можеше да повярва, че всичко е приключило. — Страх ме беше да го пусна.
— Мади, не ме интересува колко отличен стрелец си, не ме интересува, че си херцогиня и най-сръчната жена, която познавам, следващия път, когато си имаме вземане-даване с негодник, все едно голям или малък, искам да пищиш и да припадаш.
Тя се изкикоти на ниския му и напрегнат глас. Той не се усмихна. Той не се шегуваше.
— Така поне ще знам къде си. Поне ще знам, че мога да те защитя.
Мадлин започна да хълца и погали мократа му буза.
— Безпокоеше ли се за мен?
— Дали съм се безпокоял? — Той се изсмя дрезгаво. — Не разбра ли, че нарочно изгубих играта?
— Подозирах го. Стоях зад теб, нали се сещаш? — Мадлин поклати глава. — Никога няма да узнаеш какво ми костваше да не се разкрещя, като гледах безобразната ти игра.
— Мога да си представя. — Той още не се усмихваше. — Прецаках играта, защото знаех, че ще удържиш на думата си и ще тръгнеш с него.
— Толкова сигурен ли беше? — На Мадлин вече не й беше забавно.
— Закле се, че ще ми се подчиняваш във всичко. Закле ми се преди четири години. Освен това си херцогиня Магнус. — Гейбриъл извърна поглед, сякаш гледката на чувствата, изписани на лицето й, щеше да му е непоносима.
Тя нежно го накара да я погледне в очите.
— А аз знаех, че имаш план.
— План! Сигурно и така може да се нарече. Трябваше ми помощ и без Макалистър ти остана единствената ми надежда.
— Единствената ти надежда? — Мадлин се усмихна. — Това ми харесва.
— На мен пък не. Да съм зависим от любимата жена, да я изпратя на опасност, само защото знам, че тя има пистолет и може да стреля с него! — Гейбриъл поклати глава. Изражението му беше смесица от ужас и отчаяние.
— Наистина нямах нищо против. — Сега, когато добрият край беше оправил всичко, Мадлин откри, че наистина няма нищо против. — Искаше да придружа Ръмбилоу до залива с френския кораб и да го задържа, докато ти дойдеш с войниците си.
— Хвала на господа, че не се наложи.
— Гейбриъл, честно: знаех, че няма да ме заложиш и загубиш, освен ако не се налагаше да спреш Ръмбилоу. Вярвах ти, Гейбриъл. Имах ти доверие.
— Но не мина без съмнения, когато те загубих.
Мадлин се поколеба дали да отговори, но честността я задължаваше.
— Ти ми каза, че не си като татко. И това е вярно. Ти си напълно различен. Мога да разчитам на теб. Ти си отговорът на всичките ми мечти.
Той я погледна и кимна рязко, знак, че е приел тържествената й декларация.
— Можеш да разчиташ на мен, но знаеш ли колко ме беше страх? Как съм яздил без седло като някакъв обеднял рицар, за да ти се протичам на помощ? Как се чудех дали ще стигна навреме? Дали ще те заваря жива? — Той целуна крайчеца на пръстите й. — Чудех се дали ще ми простиш, задето те проиграх, задето те загубих, задето те изпратих на опасност, въоръжена с нищо и никакво пистолетче. Боже мили, Мади, как бих могъл да изкажа…
Зад тях се разнесе слаб шум.
Гейбриъл настръхна и се огледа през рамо.
— Какво… — Мадлин също се огледа.
Големия Бил беше изпълзял до тях и сега се изправяше с пистолет, насочен право към сърцето на Мадлин.
— Кучка — прошепна той.
Тя вдигна своя пистолет и дръпна спусъка.
Големия Бил — също.
Гейбриъл се хвърли пред нея.
Оръжията изтрещяха едновременно.
Гейбриъл рухна върху нея. Тя го улови в прегръдката си и бавно се свлече на колене под тежестта му.
Куршумът го беше уцелил. Мили боже, Гейбриъл бе прострелян.
— Гейбриъл! — Мадлин сви колене и го положи в скута си, мъчейки се да не го изпусне в калта. — Гейбриъл! — Тя притисна ръка към гърдите му и усети дишането му. Той беше жив. Но… Мадлин опипа гърба му и откри раната — малка и ужасна — на дясната плешка. Ръката й се оцапа с кръв, която дъждът скоро отми. — Моля те, Гейбриъл!
Той раздвижи устни.
Мадлин сведе ухо до устните му.
— Какво има? Кажи ми.
— Спри да ми крещиш — бавно изрече той. — Добре… съм.
— Не ти крещя. — Мадлин се изправи. — А и ти не си добре.
— Можеше да е по-зле. — Гейбриъл отвори очи и се взря в сивото буреносно небе. — Можеше да вали.
Мадлин нежно махна шалчето от врата му.
— Не си забавен. — Но поне говореше. И поне щеше да живее — ако успееше да спре това кървене.
— А чувството ти за хумор къде остана? — Той с усилие си пое дъх. — Уби ли го?
Дори не се налагаше да погледне тялото, простряно в храстите.
— О, да.