Още един скандал
- Автор: Додд Кристина
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Още един скандал». Краткое содержание книги:
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
— Моля те, донеси ми чантата, която опаковах.
— Не възнамеряваш да ходиш никъде, нали? — Тамзин очевидно се чудеше дали Мадлин не е полудяла.
Суматохата поутихна и всички се напрегнаха да чуят тази размяна на реплики.
— Бях заложена с мое съгласие. Ще изпълня своята част от уговорката. — Мадлин решително положи ръка върху рамото на Тамзин. — Сега, приятелко моя, трябва да ми донесеш чантата.
От удивление Тамзин зяпна с широко отворена уста.
— Моля те, Мадлин, недей… той е… — тя хвърли поглед към Ръмбилоу. — Той е ужасен. Отдавна показа, че е ужасен, а сега… Просто недей!
— Тамзин, ако си ми приятелка, прави каквото ти казвам — отговори Мадлин с искреност, породена от отчаянието.
Тамзин неохотно кимна и се спусна към вратата. Един лакей й препречи пътя.
— Пусни я — нареди Ръмбилоу. — И освен това, лейди Тамзин…
Тя го погледна право в очите.
— Слугите са мои хора. Ако извършиш някоя глупост, ще убия майка ти и баща ти.
Очите на девойката се отвориха още по-широко и тя затисна устата си с юмрук.
— Какво значи това, че ще ни убиете? — Червендалестото лице на лорд Табард стана бледо като тебешир.
— Тамзин, побързай, моля те — подкани я Мадлин.
Тамзин хукна.
— Затворници ли сме? — прогърмя гласът на мистър Пейборн.
— Какво искаше да каже нейна светлост с това, че не са могли да си тръгнат? — попита мистър Дарнел.
— Откъде-накъде ще тръгвате така с дъщеря ми? — обърна се към Мадлин лейди Табард.
— Да, Ръмбилоу, за какво са ти всички тези мъже? — настоя лорд Ачард.
„Сега откриват в каква опасност са“ — отвратено си помисли Мадлин. — „Не можеха ли да го открият по-рано, докато Ръмбилоу ги водеше като овци на заколение?“
Ръмбилоу бръкна под масата, извади пистолет и го насочи към мистър Пейборн.
— Затворници? По-лошо. Освен ако не изпълнявате точно нарежданията ми, гответе се за разстрел.
Една от госпожиците Ачард изпищя.
— Папа! — Мис Пейборн се притисна към баща си. Пистолетът на Ръмбилоу се насочи точно към момичето.
— Ако искаш да пощадя дъщеря ти, Пейборн, тя трябва да ми даде перлите, които носи около мършавата си шия.
Пейборн и дъщеря му стояха като заковани и само гледаха грозното черно око на пистолета.
— Мистър… Ръмбилоу! — Гръдта на лейди Табард се разтресе, докато тя си поемаше дъх. — Какво си въобразявате, като насочвате пистолет срещу това младо момиче?
Сякаш някакъв демон се бе вселил в тялото на Ръмбилоу. Очите му се присвиха, устните му се опънаха в тънка линия.
— Дай ми ги сега!
Мис Пейборн ахна ужасено и посегна към закопчалката. Баща й я избута зад себе си.
— Не знам какво си въобразяваш, Ръмбилоу, обаче…
Ръмбилоу насочи пистолета към него.
— Пръстените. Кутийката за енфие. Сега!
— Не ви разбрах! — изкряка мистър Пейборн. Двойната му брадичка се тресеше от възмущение.
— Ще разбереш — закани се Ръмбилоу, кимна на хората си и изведнъж всеки от тях измъкна пистолет.
Мосю Вавасьор прегърна домочадието си, сякаш можеше да го защити с мършавото си тяло.
— Това е злодеяние! — извика той.
— Да. Аз съм крадец и негодник — а вие така и не се досетихте. — Презрението на Ръмбилоу гореше и пареше като киселина. — Вие сте куп абсолютни идиоти…
— Мистър Ръмбилоу, мерете си приказките! — Лейди Табард още не бе уплашена.
— Затваряй си плювалника, стара чанто! — Пистолетът описа кръг около гостите. — Всички вие, тъпаци такива, ме мислехте за благородник. Точно като вас. Сега ще си платите за глупостта. — Той посочи тълпата с ръкохватката на пистолета:
— Оскубете ги, момчета. Пълнете шепи.
Лакеите с ръмжене започнаха да обират всяка скъпоценност.
Младите дами ревяха.
Хърт вдигна юмрук, за да защити майка си. За старанието си получи удар с пистолет в главата. Той се строполи на пода в безсъзнание. Лейди Марджърисън коленичи до него и започна да хълца, докато сваляше пръстените си, а лорд Марджърисън се опитваше да подкупи лакея, за да ги остави на мира. Лакеят взе парите, но не си отиде.
Лакеите искаха, аристократите даваха. Забележителна смяна на ролите.
Докато траеше грозната сцена, Гейбриъл се притисна към Мадлин.
— Макалистър? — прошепна в ухото й той.
— Замина преди две нощи и засега ни вест, ни кост.
— По дяволите.
Тамзин влезе пуфтейки в салона. Чантата на Мадлин се удряше в коляното й. Момичето се вцепени, ужасено от гледката на толкова насилие, и не помръдна, преди Ръмбилоу да й направи знак.
— Дай да видя какво има вътре.
Тамзин отиде при него, превита под него тежестта на пътническата чанта. Ръмбилоу я постави на масата и Мадлин бавно си пое дъх.