Корабът на чумата
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Серия: Oregon Files #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Корабът на чумата». Краткое содержание книги:
Хенли знаеше, че времето му изтича. Искаше му се Кабрило да бе с него сега. Хуан притежаваше невероятната способност да изготви и изпълни план и в най-тежките положения. Макс, от друга страна, бе бавен и методичен и атакуваше проблемите с груба сила и решителност.
Скоро Ковач щеше да се върне в килията и Хенли трябваше да избяга колкото се може по-далеч от това място. Придвижвайки се предпазливо, той осъзна, че гаражните врати бяха единственият изход. Сигурен беше, че радиото нямаше да заглуши отварянето им. Но нямаше друг избор. Груба сила, помисли си той.
Гаечният ключ, който грабна, бе дълъг поне четиридесет сантиметра и тежеше пет килограма. Размаха го в ръка и си припомни първото си сбиване. Беше тийнейджър. Откачен наркоман, въоръжен с нож, се опита да обере бензиностанцията на чичо му. Макс изби осем от зъбите на крадеца с гаечен ключ като този, който държеше сега.
Той пристъпи напред внимателно, като се криеше, където можеше. Напредваше бавно, тъй като периферното зрение е пригодено към улавянето на движения. Звуците му бяха заглушени от радиото.
Един от монтьорите бе скрил лицето си зад маска за заваряване, затова Макс се съсредоточи върху втория, висок, слаб мъж на около тридесет години, с гъста брада и мазна коса, вързана на опашка. Той беше наведен над двигателя, заровил ръце в купчини маркучи. Не усети присъствието на Макс зад гърба си. Хенли го халоса с отлично премерен удар.
Монтьорът падна като посечен. Цицината на главата му щеше да мине след няколко седмици.
Макс се завъртя. Заварчикът беше доловил движението и тъкмо се изправяше и се канеше да свали маската си, когато Хенли пристъпи напред и завъртя гаечния ключ. Инструментът се удари в пластмасовия щит. Ударът метна мъжа в близката кутия за инструменти. Горелката падна в краката на Макс и синият пламък го накара да отскочи назад.
Трети монтьор, който бе стоял в задната част на пикапа, внезапно се появи отпред, привлечен от суматохата. Вторачи се в припадналия заварчик, после се завъртя към Макс.
Хенли го загледа внимателно. Видя как объркването му се замени с гняв, но преди мъжът да реагира, Макс вдигна горелката и я метна по него. Монтьорът инстинктивно протегна ръце към нея и я хвана.
На три хиляди градуса пламъкът се нуждаеше само от кратък контакт, за да овъгли плътта. Монтьорът хвана горелката, както бе насочена право към гърдите му. В гащеризона му се отвори димяща дупка, а кожата и мускулите изцвъртяха и разкриха ребрата му, които почерняха още преди зловещият шок да го накара да пусне горелката.
Изражението му не се промени в секундите, преди да осъзнае, че сърцето му бе спряло да бие. Той се отпусна бавно на бетонния под. Макс усети, че му се доповръща от миризмата. Не бе искал да убива монтьора, но нямаше избор. Трябваше да спаси сина си, а този човек, за съжаление, стоеше на пътя му.
Един от работниците бе горе-долу с неговите размери, затова той съблече гащеризона му и го нахлузи върху дрехите си. Взе кубинките на третия монтьор, защото останалите бяха безнадеждно малки. Направи го, без да вдига поглед от краката му.
Въоръжен с ножица за метал, пристъпи към двата камиона, отвори капаците им и преряза жиците вътре. Насочи се към моторите и видя машина за кафе на една от работните маси. Грабна пакета със захар и вместо да си губи времето с електрониката на кавазакитата, изсипа захарта в резервоарите им. Моторите нямаше да изминат повече от половин километър, а почистването на резервоарите и цилиндрите им щеше да отнеме часове.
Минута по-късно той яхна единствения изправен мотор и натисна бутона, който отваряше вратата на гаража. Беше нощ. Вятър и дъжд нахлуха през отвора. Макс не можеше и да мечтае за по-добри условия. Нямаше смисъл да затваря вратата. Ковач щеше да види, че е избягал и да разбере как го е направил. Присви очи срещу дъжда и изфуча в тъмнината.
25.
Ковач бе дал точни заповеди на петимата мъже, оставени да наблюдават бившата лаборатория на „Отговорните“ във Филипините. Не трябваше да закачат хора, оглеждащи сградата, освен ако не станеше ясно, че ще проникнат в подземната й част. През седмиците, в които наблюдаваха мястото, само двама филипинци на вехт мотоциклет проявиха интерес към него. Останаха там едва няколко минути, като оглеждаха постройката, за да видят дали можеха да отмъкнат нещо от нея. Когато осъзнаха, че всичко бе взето, се метнаха на мотора и изчезнаха.
Начинът, по който двамата мъже днес се приближиха към сградата, накара пазачите да застанат нащрек, а когато взривът отекна в полето, знаеха, че предпазливостта им е била възнаградена.