Единственият оцелял
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Качил
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Единственият оцелял». Краткое содержание книги:
Той изпада в дълбока депресия, напуска работа и дори мисли да сложи край на живота си.
Една година след трагедията Джо се запознава с тайнствена магнетична жена на име Роуз Тъкър. Тя твърди, че е оцеляла след катастрофата и ще му съобщи нещо, което ще му помогне да се примири със загубата. Ала преди да успее да я разпита, Роуз изчезва.
Джо е разяждан от съмнения. Подозира властите в умишлено укриване на истината, същевременно в душата му се поражда плаха надежда, че ако твърденията на Роуз са верни, то може би има и други оцелели. За да разгадае мистерията, непременно трябва да намери загадъчната жена. Но докато упорито я издирва, разбира, че чрез връзката си с нея е станал мишена на могъща тайнствена организация, която е решена да попречи на Роуз да разкрие тайната за катастрофата на полет 353.
Той не подозира, че му предстои да научи разтърсваща истина, която завинаги ще промени съдбата на човечеството.
Източник: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=1473
— Изненадана съм, че ви виждам в цивилно облекло — каза Роуз.
Те се засмяха и Джошуа отбеляза:
— Преди две години, когато поехме тази мисия, по разбираеми причини не говорехме за нея. Не искахме да предизвикваме интереса на медиите… защото мислехме, че ще бъдем разбрани погрешно. Ала не очаквахме, че ще имаме врагове. Врагове, които са толкова брутални.
— Толкова силни — добави Марк.
— Мислехме, че всички ще искат да знаят отговорите, които търсим, ако някога ги откриехме. Сега знаем, че не е било така.
— Невежеството е удоволствие, заради което някои хора са готови да убиват — намеси се брюнетката.
— Преди една година — продължи Джошуа — започнахме да носим широки роби като маскировка. Хората ни възприемат като привърженици на култ. Склонни са да ни възприемат, когато виждат в нас фанатици, ограничени в някакви рамки.
Широките роби!
Слисан, Джо каза:
— Вие носите сини роби и си бръснете главите.
Джошуа отговори:
— Някои от нас — да. Това имах, предвид когато казах, че робите са за маскировка — робите, обръснатите глави, обиците. Останалите работят в тайни квартири, където могат да вършат работата, без да бъдат шпионирани.
— Ела с нас — обърна се младата жена към Роуз. — Знаем, че си направила велико откритие и искаме да ти помогнем да го направиш достояние на целия свят.
Роуз се приближи до нея и я докосна по бузата, както беше докоснала Джо на гробищата.
— Скоро може би ще бъда с вас, но не тази вечер. Нуждая се от повече време, за да обмисля някои неща. И бързам да видя едно малко момиче, което е в центъра на това, което става.
„Нина!“ — помисли си Джо и сърцето му потръпна като сенките на люлеещите се от вятъра дървета.
Роуз се приближи до азиатеца и също го докосна:
— Мога да ти кажа само това — ние стоим на праг, който ти предвиди. Ще минем вратата може би не утре или вдругиден, или следващата седмица, а през идните години.
Тя се приближи до Джошуа.
— Заедно ще видим как светът се променя безвъзвратно, ще донесем светлината на познанието в мрачната самота на човешкото съществуване. Но когато му дойде времето.
Накрая се приближи до Марк:
— Предполагам, че си поръчал две коли, защото беше готов да предоставиш едната на мен и Джо.
— Да. Но ние се надявахме…
Тя взе ръката му.
— Скоро, но не тази вечер. Имам спешна работа, Марк. Всичко, което се надяваме да постигнем, сега виси на косъм, толкова е несигурно, докато не стигна до малкото момиче, което споменах.
— Където и да е то, можем да те заведем при него.
— Не. С Джо трябва сами да направим това, и то бързо.
— Вземете форда.
— Благодаря.
Марк извади сгъната еднодоларова банкнота от джоба си и я подаде на Роуз:
— Серийният номер се състои само от осем цифри. Като махнем четвъртата, останалите седем са телефонен номер в район с код 310.
Роуз пъхна банкнотата в джоба на дънките си.
— Когато си готова да се присъединиш към нас — добави Марк — или ако си в беда, от която не можеш да се измъкнеш, потърси ме на този номер. Ще дойдем при теб където и да си.
Тя го целуна по бузата:
— Трябва да тръгваме.
След това се обърна към Джо:
— Ще караш ли?
— Да.
На Джошуа тя каза:
— Може ли да взема клетъчния ти телефон?
Той й го даде.
Вятърът яростно виеше около тях, докато те се качваха в колата. Ключовете бяха на таблото.
Роуз затвори вратата на колата, възкликна „Господи!“ и се наведе, задъхвайки се.
— Ти си ранена.
— Казах ти, че ме удариха.
— Много ли те боли?
— Трябва да прекосим града — каза Роуз, — но не бива да минаваме край ресторанта.
— Може да са ти счупили някое ребро…
Тя не му обърна внимание, изправи се и продължи:
— Мръсниците няма да рискуват да блокират пътя и да проверяват колите без съдействието на местните власти, а и нямат време да го направят. Но бъди сигурен, че ще наблюдават минаващите коли.
— Ако имаш счупено ребро, може да пробие белия дроб.
— Джо, нямаме време. Трябва да тръгваме, ако искаме да запазим нашето момиче живо.
Той се втренчи в нея.
— Нина?
— Нина — промълви тя, но след това погледът й се изпълни със страх и тя извърна очи.
— Можем да тръгнем на север по магистралата — каза той, — след това към вътрешността на страната по шосето Кенън-Дюм. Това е обиколен маршрут към Аугора Хилс.
— Тръгвай.
С осветени от луната лица, развети от вятъра коси, четиримата, които щяха да тръгнат с мерцедеса, стояха неподвижно на фона на люлеещите се дървета.