Случаят с подменената снимка

— Карл Моър се е опитал да намери лесен начин за спасение. И както става обикновено, този лесен начин се оказва най-трудният, но не би трябвало да го съдим особено строго. Все пак той е имал доверие на Евелин Уайтинг. А и по природа е бил философ и мечтател. И в същото време не е бил от разумните хора. Живеел е в някакъв нереален свят, населен с измислени от него личности и управляван по закони, плод на собствените му идеи и стремежи. Евелин Уайтинг не е срещнала никакви затруднения в усилията си да го убеди, че Морган Ийвс е невинен. Това й се е удало още по-лесно, защото самата е била убедена, че е точно така. На Моър му се е сторило, че това е една чудесна възможност за него да извърши добро дело, като в същото време се сдобие с достатъчно пари, за да може да даде на Бел шанс за едно по-добро бъдеще…

— Толкова го обичах — каза само Бел Нюбъри, а очите й се напълниха със сълзи.

— И аз го обичах — обади се госпожа Моър, като избягваше да срещне погледа на дъщеря си. — Но по свой начин. Може би не съм оценявала достатъчно някои черти на характера му. Твърде лесно приех, че е способен да открадне пари от компанията. И след това не можех да си представя, че има някакво друго обяснение за неочакваното му забогатяване. Карл обичаше Бел. Не смятам, че е изпитвал кой знае какви чувства към мен. Той бе живял твърде дълго сам, за да може да привикне и да приеме семейния живот. Но правеше усилия да се приобщи към семейството, при това главно заради Бел, за да й даде възможност да пътува, да се среща с хора от по-друга среда… Това беше ужасна грешка — но той беше убеден, че действа по възможно най-добрия начин.