Пясъчна буря
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пясъчна буря». Краткое содержание книги:
Преди двайсет години богат британски финансист изчезва близо до Убар, легендарния изгубен град, погребан под пясъците на Оман.
Сега една научна експедиция, водена от дъщерята на финансиста, се готви да разбули тайните на пустинята. Ще открият обаче нещо по-красиво и от най-смелите си мечти… и по-смъртоносно.
Убар крие мощен енергиен източник, който може да захрани цялата горна земя… ако може да бъде впрегнат и удържан. Но преди да са поели към повърхността, изследователите попадат в капан. Защото същата живителна сила, която може да захрани с енергия целия свят, е на път да се излее в невиждана, поразяваща буря, помитаща всичко по пътя си…
Капитан Ал Хафи се приближи към групата.
— По-добре да тръгваме. — Махна с ръка към дима. — Ще дойдат хора да видят какво става.
Омаха кимна. Нямаше да е добре да ги заварят как се помотват край откраднат камион. Дори да е взет „назаем“.
— Остатъкът от пътя ще трябва да изминем пеша — каза Пейнтър. Той скочи последен от каросерията. Водеше жребеца на повод от въже. Преведе нервното животно по наклонения капак, който послужи като рампа. Жребецът се отърси и затанцува, озовал се най-после на твърда земя.
Докато Пейнтър го успокояваше, Омаха забеляза, че лявото му око е придобило лилав оттенък, но вече не изглежда толкова подуто. Отклони поглед, на границата между срама заради избухването си и остатъчния гняв, който все още чувстваше.
Поеха по банкета на шосето. Движеха се като малък керван, по двойки. Водеше капитан Ал Хафи, а Пейнтър и Корал вървяха най-отзад заедно с коня.
Омаха ги чуваше как си говорят шепнешком, явно обсъждаха по-нататъшната им стратегия. Забави крачка да се изравни с тях. Нямаше да допусне да го оставят встрани от обсъждането. Кара също изостана.
— Какво ще правим, когато стигнем в Салала? — попита Омаха.
Пейнтър се намръщи.
— Ще гледаме да не привличаме внимание. Двамата с Корал ще отидем във…
— Чакай — прекъсна го Омаха. — И аз ще дойда. Нямам намерение да се крия в някой хотел, докато вие се шляете наоколо.
Гневните му думи бяха чути от всички.
— Не може всички да отидем в гробницата — каза Пейнтър. — Ще ни забележат. Ние с Корал имаме опит в наблюдението и събирането на информация. Трябва да разузнаем района, да потърсим Сафиа и да се подготвим, в случай че тя още не е пристигнала.
— А ако вече е ходила в гробницата и си е тръгнала? — попита Омаха.
— Ами ще го установим. Ще зададем някой и друг дискретен въпрос.
Кара се обади:
— Ако е била там и си е тръгнала, няма да знаем къде са я отвели.
Пейнтър впери поглед в далечината. Омаха забеляза тревогата, засенчила очите му, тъмна като синината под лявото.
— Смяташ, че сме закъснели — каза Омаха.
— Не можем да бъдем сигурни.
Омаха плъзна поглед напред. Няколко сгради вече се различаваха близо до хоризонта. Покрайнините на града. Твърде далеч. Твърде късно.
— Някой ще трябва да избърза напред — каза Омаха.
— Как? — попита Кара.
Без да се обръща, Омаха посочи с палец през рамото си.
— Конят. Един от нас… или двама… биха могли да яхнат коня и да го пришпорят към града. Да отидат право в гробницата. Да проверят какво е положението там. Да се скрият. Да си отварят очите за Сафиа. Да я проследят, когато си тръгне оттам.
Отговори му мълчание.
Корал срещна погледа му.
— С Пейнтър тъкмо обсъждахме същото.
— Аз трябва да ида — каза Пейнтър. Омаха спря и се обърна лице в лице с него.
— И защо, по дяволите? Аз познавам града. Мога да се оправя в кривите му улички.
Пейнтър го изгледа от горе до долу.
— Ти нямаш опит в наблюдението. Не е сега времето да си играем на шпиони. Ще те забележат. И така ще загубим предимството си.
— Да бе! Може и да не съм обучен в специалните сили, но пък години наред съм работил на места, където е най-добре да останеш незабелязан. Мога да се смеся с тълпата, ако се наложи.
Пейнтър каза съвсем делово:
— Но аз съм по-добър. Това ми е работата.
Омаха стисна юмруци. Чул бе пълната увереност в гласа на другия мъж. Част от него искаше да избие с юмручни удари тази увереност, но друга част му вярваше. Той нямаше опита на Пейнтър. Кой би бил най-добрият избор? Как би могъл да ходи, когато му се искаше да хукне с всички сили към Сафиа? Болка стисна сърцето му в менгеме.
— И какво ще направиш, ако я намериш?
— Нищо. — Пейнтър продължи: — Ще разузная с каква човешка сила разполагат. Ще намеря слабото им място. Ще чакам подходящия момент.
Кара се обади с ръце на кръста:
— Ами ние?
Отговори и Корал, докато Пейнтър и Омаха продължаваха да се измерват с поглед.
— Имаме обезопасена квартира, която подготвихме като помощна база в Салала. Пари и запаси.
Естествено, че биха направили нещо такова, помисли с Омаха.
— Оръжия? — попита Кара. Корал кимна.
— Първо ще идем там. Ще вземем каквото ни е необходимо. Аз ще се свържа с Вашингтон. Ще ги уведомя за обстновката. Ще уредя допълнителни…
— Не — прекъсна я Пейнтър. — С никого няма да се свързваш. Аз ще се свържа с вас при първа възможност. Ще действаме самостоятелно. Без външна помощ. Омаха разчете мълчаливите послания, които преминаха между Пейнтър и неговата партньорка. Изглежда Пейнтър подозираше не само оманското правителство в изтичане на информация, а и собственото си. Онази жена, Касандра Сан-чес, през цялото време се беше движила с една крачка пред тях. Явно разполагаше с вътрешна информация. Пейнтър обърна поглед към Омаха.