Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Айла чувстваше, че има особен повод да благодари на тотема си. Зимата бе както изнурителна, така и вълнуваща. Ненавистта и към Брод дори се засили, но тя се бе научила как да се справя с него. Той бе излял цялата си злъч и тя се научи лесно да се оправя с нея. Имаше предел, отвъд който, дори Брод не смееше да прекрачи. Усвояването на повече знания за магиите на Иза и помагаше, доставяше и огромно удоволствие. Колкото повече научаваше, толкова повече се изостряше жаждата и за знания. Имаше чувството, че гори от желание да търси целебните билки, колкото за действителното им приложение, след като вече ги разбираше по-добре, толкова и като средство, за бягство. Докато духаха мразовитите ветрове и ледени виелици, тя търпеливо чакаше. Но с първите намеци за промяна, бе обзета от неспокойно предчувствие. На тази пролет възлагаше по-големи надежди, отколкото на всяка друга.
Щом като времето позволи, Айла се отправи из гори и поля. Престана да крие прашката си в мъничката пещера, недалеч от ливадата си за упражнения. Носеше я със себе си, закътана в гънка на дрехата и или под пласта листенца в кошницата си за бране. Не бе лесно сама да се учиш да ловуваш. Животните бяха бързи и не седяха на една място, а движещата се цел бе къде по-трудна за улучване от неподвижната. Жените винаги вдигаха шум, когато излезеха на бране, за да подплашат дебнещите зверове и се оказа трудно да надвие този навик. Много пъти се ядосваше на себе си, че е подплашила някое животно с приближаването си, когато го зърваше да се стрелва към укритието си. Но тя бе изпълнена с решителност и трупаше практически опит.
Опитвайки наслуки, тя се научи да проследява и взе да разбира и да прилага откъслечните сведения за ловджийския занаят, подочути от мъжете. Зрението и вече бе свикнало да забелязва незначителните подробности, с които се различаваха билките и и трябваше само малко отклонение, за да се научи да разбира значението на издайническите изпражнения, неясния отпечатък в прахта, килнатия стрък трева или скършената клонка. Научи се да различава дирите на различните животни, запозна се с навиците им и естествената им среда. Макар и да не пренебрегваше тревопасните видове съсредоточи вниманието си върху месоядните, избраните от нея жертви.
Наблюдаваше да види по кой път ловците се отправят на лов. Но не Брун и ловците му и създаваха най-големите тревоги. Най-често те избираха степите за свое ловно поле, а тя не се осмеляваше да ловува сред откритите поля, където нямаше къде да се скрие. Най-много се страхуваше от двамата възрастни мъже. Бе зървала от време на време Зуг и Дорв, когато береше билки за Иза преди. Те бяха тези, които най-вероятно щеше да срещне да ловуват в една и съща местност с нея. Трябваше постоянно да е нащрек, за да предотврати подобна среща. Дори да тръгнеше в обратната посока, не бе гаранция, че те няма да се върнат и да я хванат с прашка в ръце.
Но когато се научи да се придвижва безшумно, тя чат-пат ги проследяваше, за да гледа и се учи от тях. В такива случаи бе особено внимателна. За нея бе по-опасно да проследи преследвачите, отколкото обекта на преследването им. Обаче това бе изключителна тренировка. Научи се да се движи еднакво безшумно, както за проследяваните мъже, така и за преследващото животно и ако някой случайно погледнеше към нея, мигом можеше да се слее с някоя сянка.
Когато Айла набра опит в преследването, научи се да се придвижва крадешком, привикна само с един поглед да различава очертанията под защитното им прикритие, имаше моменти, когато бе сигурна, че можеше да убие някое дребно животинче. Въпреки че се изкушаваше, ако не бе месоядно, го подминаваше, без да му обърне внимание. Беше решила да преследва само хищници, а и тотемът и разрешаваше само това. Пролетните пъпки се превърнаха в цветове и дърветата се разлистиха, цветовете окапаха, а клоните им се покриха с напращели плодове, виснали зелени и полуузрели, а Айла още не бе убила първото си животно.
— Махай се! Къш! Марш оттук!
Айла надникна от пещерата да види каква е причината за суматохата. Няколко жени размахваха ръце и преследваха нисичко, набито рунтаво животно. Росомахът се отправи към пещерата, но се озъби и сви, като видя Айла. Стрелна се между краката на жените и се измъкна с парче месо в челюстите си.
— Каква крадлива лакомия! Тъкмо бях провесила месото да се суши — жестикулираше Ога в гневно безсилие. — Едва се бях обърнала. Де да беше тук Зуг, та да види тогава! Добре, че тъкмо излизаше, Айла. За малко да се вмъкне в пещерата. Само като се помисля каква смрад щеше да се разнесе, ако го бяхме сгащили там!
— Според мен това не е той, ами тя, Ога и навярно леговището му е някъде наблизо. Предполагам, че тя има няколко ненаситни рожби, които трябва вече да са доста големички.