Кланът на пещерната мечка

— Ще направим, каквото можем, но има неща, които са извън обсега на помощта ни — отвърна знахарката.

Целият Клан бе загрижен за подранилите родилни болки на другарката на Гуув. Жените се опитваха да окажат морална подкрепа, а мъжете очакваха разтревожени наблизо. Бяха загубили няколко от членовете по време на земетресението и се надяваха броят им да се увеличи. За ловците на Брун новородените означаваха още усти, но след време бебетата щяха да пораснат и да ги хранят, когато те остареят. Продължаването на рода и оцеляването на Клана бяха от решаващо значение за оцеляването на отделния индивид. Нуждаеха се един от друг и бяха опечалени, че навярно Овра нямаше да роди живо дете.

Гуув се тревожеше повече за другарката си, отколкото за рожбата и и му се искаше да може да стори нещо. Не му бе приятно да вижда Овра да се мъчи, особено след като надежда за благоприятен изход почти нямаше. Тя желаеше бебето, чувстваше се неудобно да бъде единствената бездетна жена в Клана. Дори знахарката бе родила, колкото и стара да бе. Овра се бе въодушевила, когато най-сетне забременя, а сега на Гуув му се искаше да измисли начин да разсее болката и от загубата.

Изглежда Друуг разбираше младежа повече от всеки друг. Бе имал случай да изпитва подобни чувства към майката на Гуув, макар че за негова радост тя бе родила Гуув и Друуг трябваше да си признае, че се радваше на новото си семейство, след като веднъж свикна с тях. Дори се надяваше един ден Ворн да прояви интерес към майсторенето на сечива, а пък Она му доставяше истинска радост, особено след като я отбиха и започваше да имитира големите жени по свой си момичешки начин. Друуг никога не бе имал момиче край огнището си преди това и тя бе толкова млада, когато се бе задомил с Ага, че му се струваше, че Она бе негово дете.

Край Овра сядаха Ебра и Ука и и съчувстваха, докато Иза приготвяше церовете. И Ука се бе надявала на очакваното от дъщеря и дете и държеше ръката на Овра, докато тя се напъваше. Ога бе отишла да приготви вечерята на Брун, Грод и Брод и бе поканила и Гуув. Ика и предложи да и помогне, но когато Гуув отказа да вечеря, тя реши че няма нужда от помощ. На Гуув не му се ядеше много-много и отиде на гости край огъня на Друуг и най-сетне Аба го кандардиса да вкуси няколко залъка.

Ога бе разсеяна, тревожеше се за Овра и започваше да съжалява, че бе отказала предложената и помощ. Не разбра как стана, но докато поднасяше паниците с топла супа на мъжете, се препъна. Врялата сума се разля по рамото и ръката на Брун.

— Оо-хх! извика Брун, когато врящата течност го поля.

Скокна и се понесе в странен танц, скърцайки със зъби от болка. Всички обърнаха глави и притаиха дъх. Брод наруши мълчанието.

— Ога! Глупава, непохватна жена! — зажестикулира той да прикрие неловкото си положение, защото сторената беля бе дело на другарката му.

— Айла, отиди да му помогнеш, не могат да я оставя сега — нареди със знаци Иза.