Прелъстена невинност

— Чакай, защо ли ти вярвам — рече Катрин с учудване.

— Защото е вярно… и защото тези няколко часа неопровержимо ти доказах колко голяма бе нуждата ми. Нали? Или се нуждаеш от още доказателства?

— Дмитрий! — Тя се изкиска, когато той я извъртя под себе си. Бързо разбра, че не се шегува, като навлезе в нея бързо, дълбоко, уверено. — Дмитрий. — Името му се отрони като въздишка от устните й тъкмо преди да се протегне да улови целувката му.

Когато дишането на Катрин се нормализира, тя понечи да отбележи ненаситността на Дмитрий, но той я изпревари.

— Ти ще ме умориш, жено.

— Отново преувеличаваш — засмя се тя. — Хей, мога да си припомня два случая, когато демонстрира изключителна издръжливост.

Изгледа я изненадано.

— И хареса ли ти се тогава?

— По онова време — да, определено, макар че може да се признае, че можех да мина и без подобно преживяване. Предпочитам спонтанността и свободата на избор.

Не можеше да повярва на ушите си. Тя бе засегнала темата за опиата, и то дори без следа от гняв. Беше му простила. А сега признаваше, че този път всичко бе по нейна воля. Признаваше, че го желае.

Мили Боже, колко пъти си бе фантазирал за подобно признание.

— Знаеш ли колко щастлив ме правиш, Катя?

Бе ред на Катрин да се изненада — звучеше толкова искрен.

— Така ли?

— Откога копнея да те държа в ръцете си, да те целувам. — Потвърди думите си на дело. — Изгарях от нуждата да те докосвам, да те обичам. Ти принадлежиш на мен, Катя. И аз ще направя всичко по силите си да те убедя да останеш в Русия за постоянно. Ще направя и невъзможното да те убедя, че мястото ти е до мен.

— Това… това предложение ли е, Дмитрий? — прошепна Катрин колебливо, невярващо.

— Искам да си винаги с мен.

— Предложение ли е това, Дмитрий? — повтори тя по-твърдо.

По дяволите!

— Катя, знаеш, че не мога да се оженя за теб. Знаеш за какво те моля.

Катрин се стегна. Почувства се, сякаш й бяха изкарали дъха. Застави се да потуши надигащата се грозна глава на гнева. Интимната й прегръдка с Дмитрий не беше уместно място за спор.

— Пусни ме да стана, Дмитрий.

— Катя, моля те!

— Мътните те взели, пусни ме веднага!

Изблъска го грубо и се измъкна изпод него, после седна, цялата разтреперана. Косата й го бръсна по лицето, когато тя се извъртя да го погледне в очите. Голотата и уязвимостта й бяха най-малката й грижа.

— Искам децата ми да имат баща, Дмитрий — каза тя без въведение.

— Ще се грижа за децата ти.

— Не е съвсем същото и ти го знаеш. Ставам за любовница, но не и за съпруга, така ли е? Знаеш ли колко ме оскърбяваш?

— Оскърбявам ли? Не и ако знаеш колко малко държа да имам съпруга, освен че единствено чрез нея мога да се сдобия с наследник и да изпълня задълженията си. Ти си тази, на която държа. Искам да бъдеш част от живота ми.