Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
Джора’х свъси вежди.
— Изглежда, знаеш нещо повече от мен по този въпрос, адаре. Баща ми ли ти е дал информация? В крайна сметка, известно ли ни е нещо за тази чуждоземна заплаха?
— Не, престолонаследнико.
Тълпата на трибуните внезапно аплодира септа от лъчи, които профучаха по небето — бързи кораби с форма на стрела, носещи се в плътен триъгълник. Когато минаха над зрителите, те се откъснаха един от друг и изпълниха невероятно сложен номер, като завиха нагоре и назад, образувайки цвете от пъстър дим. После се появиха седемте им ескорта, които изпълниха по-мащабни и по-бавни маневри.
— Това ще е новата манипула на сина ти, престолонаследнико — посочи към висините адар Кори’нх. — Той се справя отлично с командването.
Топазените очи на Джора’х заблестяха, отразявайки ярката светлина на слънцата.
— Горд съм, че толкова рано в кариерата си стана септар.
Небесният балет продължи с бойни кораби в прецизно формирование, грижливо предвидено да наподобява аеродинамичен брачен танц — оставяха паяжина от димни следи по небето. Накрая изсипаха огромни количества пъстроцветен дим и описаха ярки линии над главите на публиката.
Джора’х ръкопляскаше заедно със зрителите, аплодираше и викаше, когато лъчите се присъединиха към своите ескорти и после се отправиха към бойния си лайнер. След няколко секунди от водещия лайнер се отдели малка транспортна капсула — приличаше на прашинка в сравнение с гигантския боен кораб. Капсулата кацна пред трибуните и от нея слезе синът на Джора’х, Зан’нх, облечен в парадна униформа на слънчевия флот. Той гордо се изправи пред адара и баща си.
Сърцето на Джора’х се преизпълни с обич.
— Ти се справи изключително добре, сине — каза той, макар че това не бе част от церемонията. Кори’нх се отдръпна и зачака престолонаследника да свърши. След кратка пауза Джора’х смутено погледна адара. — Това беше всичко.
Кори’нх се приближи и протегна искрящо ново отличие за чин.
— Септар Зан’нх, до днес ти командва седем кораба и доказа, че си находчив и блестящ тактик. За мен е огромно удоволствие да те повиша в чин кул. Отсега нататък ще командваш цяла манипула. Ще имаш под свое ръководство четирийсет и девет кораба, седем септи. Приемаш ли тази нова отговорност?
— С удоволствие, адар Кори’нх. — Младежът не скри усмивката си, после погледна Джора’х. — С удоволствие, татко.
Престолонаследникът пое значката от ръцете на адара и лично я закачи на яката на сина си.
— Винаги съм знаел, че ще служиш добре на Илдирийската империя. Ти ми достави голяма радост.
Тънките златни плитки на Джора’х запращяха и се раздвижиха, като оставиха нишки статично електричество около главата му. Въпреки че смесеният произход на Зан’нх не му позволяваше да е следващият престолонаследник, Джора’х знаеше, че младежът има голямо бъдеще. Сияещ, той се отдръпна назад, преди да засрами Зан’нх, макар че едва овладя непреодолимата си гордост от своя първороден син.
54.
Джес Тамблин
Джес коленичи до стария си баща, който лежеше сив и немощен, сякаш животът му се държеше на една-единствена нишка, стисна ръката му и се опита да му предаде цялата си сила.
— Просто е смазан от скръб — прошепна младият мъж на Ческа. — Никога няма да си го признае, но и не може да си прости ината. Той изпъди сина си и никога повече не се срещна с него от гордост. Сега се самонаказва още повече.
Тази вечер старецът беше получил тежък удар. Медицинската диагностика показваше сериозни мозъчни поражения и съсиреци, които продължаваха да застрашават живота му. Брам лежеше в колибата си, завит с термоодеяла, и трепереше. Когато отваряше очи, сякаш не виждаше нищо.
— О, Джес — промълви Ческа, неспособна да каже нищо друго. Джес взе от ръцете й чашата чай и поднесе топлата течност под носа на баща си. Стори му се, че забелязва едва доловима усмивка на устните му. — Ще оздравее — каза младата жена и погали ръката на любимия си. — Пътеводната звезда ще му покаже пътя.
Джес поклати глава.
— Нека никога не се лъжем един друг, Ческа. Ти видя анализа. Знаем какво му е. Въпрос е на часове. Той няма сила да се бори. — Раздразнен, Джес се отпусна на стола си. — Къде е Тасия? Трябва да е тук. — След удара беше пратил двама работници да потърсят сестра му, но никой не я бе виждал от последния й спор с баща й. Джес знаеше, че момичето си има скривалища в леда, убежища, в които бягаше от упорития Брам. — Трябва да я намерим.
Чичовците му бяха дошли да се редуват в нощното бдение, някои добри приятели с Джес, други почти непознати. Всички те щяха да работят заедно и да стегнат клановите връзки в неразривен възел.