Скритата империя
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скритата империя». Краткое содержание книги:
Когато ксеноархеолозите откриват кликиски метод, който може да превръща газови гиганти в нови животворни слънца, хората незабавно изпитват новата технология. Резултатът е катастрофален, защото привидно необитаемите газови гиганти са родни светове на друг извънземен вид — безкрайно могъщите хидроги. Тези същества пращат армади от големи колкото градове бойни кораби с една-единствена цел: да унищожат и последния човек в галактиката.
Гордите светове на човечеството не разбират жестоките реалности на галактиката и сега са изправени пред собствената си гибел.
След като работи дълго в архивите, той изрови всички документи, написани около времето на огнената треска. Никой не бе идвал тук от хиляда години и много от заключените шкафове бяха започнали да се огъват и разпадат, ключалките им бяха разхлабени от гравитацията и вековете.
Часове наред изучава паметниците в търсене на податки за мястото, от което е започнала треската, и на обяснение за загубата на толкова голяма част от историята. Дали на смъртния си одър последните паметители се бяха опитали да продиктуват всичко, което бяха знаели, на представители на други раси, на други слушатели, само за да бъдат изгубени и тези описания? За историк като него такъв липсващ дял от Сагата бе като мъртво дете и го изпълваше с искрена мъка.
После откри малко помещение, заключено, но печатът се бе разпаднал и самата ключалка до такава степен беше ръждясала, че лесно я счупи с ръце. Едновременно нервен и развълнуван, младият паметител влезе в стаята, затворена и забравена още преди векове. И ахна, като видя, че съдържа древни документи, запечатани книги, които сякаш никога не бяха четени. Съкровищница! Дио’сх нетърпеливо ги отнесе на работното си място и усили осветлението. Сърцето му туптеше от възбуда.
Започна да чете думите, магически символи, които го пренесоха в напълно неизвестни дотогава разкази. Истинска история, изгубени събития. Дневниците бяха подробни, сведенията изглеждаха точни: истински извори, датиращи от времето на огнената треска, записани от свидетели на трагедията. Хора, които лично бяха видели как огнената треска взима страшната си дан.
Или… онова, което официалната история бе представила за огнена треска.
Дио’сх проучи древните документи — четеше с удивление и растящо чувство на ужас. Нещо не беше наред — ала това не бе измама. По изразителните лобове на лицето му играеха живи цветове. Тези свитъци и свидетелства трябваше да са истина, независимо от всичко, на което го бяха учили.
Поразен, паметителят се отпусна назад. После, изпълнен със страх, че някой може да го види или да разбере какво е открил, отново затвори и запечата документите и бързо ги върна в скритото помещение.
Откритието го ужасяваше, но той не можеше да не вярва на очите си.
Древните паметители не бяха умрели от никаква болест. Изобщо не бе имало огнена треска. Пазителите на истинската илдирийска история бяха накарани да млъкнат. Бяха убити.
Изгубената част от Сагата за седемте слънца не беше неизбежна трагедия, а ужасно прикритие!
53.
Престолонаследникът Джора’х
В сферичната си съзерцателна стая в Призматичния палат престолонаследникът Джора’х с гордост разглеждаше данните за децата си. Както подобаваше, красивият и мъжествен принц имаше много любовници измежду различни илдирийски раси и зачеваше колкото може повече деца.
Джора’х бе най-големият син на мага-император и винаги беше знаел, че някой ден ще заеме неговото място. Не копнееше за деня, когато щеше да седне на какавидения трон. Освен начало на властта му, това щеше да е край на повечето му земни удоволствия. След ритуалната кастрация, която щеше да го направи следващия маг-император, Джора’х щеше да контролира целия тизм.
Ала не сега.
Обичаше да е сред своя народ, независимо от расите: плувци или люспести, работници, телохранители или воини. Всички те бяха илдирийци и си знаеха мястото. Негов дълг бе да обича цялото население и да отглежда многобройното си потомство. Джора’х се усмихна при мисълта за всичките си синове и дъщери, благородни учени или кръстосани работници, плодове на мимолетните му срещи с любовниците, които избираше от безбройните предлагащи му се жени.
Въпреки краткостта им обаче, тези сексуални преживявания означаваха изключително много за него. Всяко негово дете от благородничка му даваше още един наследник, още един евентуален губернатор. Джора’х обсипваше с дарове всички свои синове и дъщери, даже да бяха от смесен произход. Пращаше им писма, пишеше им стихове. Не искаше да забравят кой е баща им.
Броят на потомците му обаче беше прекалено голям и той имаше нужда от време, което да прекарва сам в съзерцателната си стая и просто да мисли за всички тях, да подрежда имената им и да следи рождените им дни.
Според дворцовия архив бащата на Джора’х, Сайрок’х, не бе бил толкова всеотдаен към децата си. Да, магът-император беше обръщал внимание на най-големия си син, чистокръвен и роден от благородна наложница. Великият владетел бе създал десетки други синове от благороднички, които бяха станали губернатори на различни колониални светове: Добро, Хирилка, Крена, Комптор, Алтурас и много други. Второстепенните синове оставаха свързани с баща си чрез тизма и затова бяха способни да управляват отломъчни колониални светове с мислите и решенията на мага-император.