Присъда в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Присъда в смъртта». Краткое содержание книги:
Ив кимна и двамата се приближиха до ваната. Рийс въздъхна:
— Ужасна гледка. Честно да си кажа, не съжалявам, че ти ще се занимаваш със случая, лейтенант. — Почеса се по главата и попита: — Ако престъпникът е искал да инсценира самоубийство, защо не е освободил ръцете и краката на мъртвеца?
— Не се е опитал да инсценира самоубийство. Искал е полицейската значка да бъде окървавена. Това е нещо като негов „подпис“. Вече заснех местопрестъплението, а след като и ти вече си тук, ще изпразня ваната, за да огледам трупа.
— Действай. — Шерифът отстъпи назад и въпросително изгледа Рурк, който току-що беше влязъл.
— Моят временен помощник — обясни Ив. — А това е шериф Рийс.
— Познавам ви — промърмори шерифът. — Виждал съм ви по телевизията. Известно ми е, че притежавате няколко къщи в околността.
— Вярно е.
— Поддържате ги добре, което прави добро впечатление на местните хора. Колата пред къщата ваша ли е?
— Да — усмихна се Рурк. — Моделът е съвсем нов.
— Страхотна е.
— Ако ви интересува, разгледайте я, след като приключите работата си тук.
— С удоволствие, падам си по хубави коли.
Ив изключи помпата, изтласкваща вода във ваната, включи записващото устройство и задиктува:
— Жертвата е мъж от бялата раса. Удостоверявам самоличността му — Бойд Бейлис, четирийсет и осем годишен, капитан от нюйоркската полиция. Предполагаема причина за смъртта — удавяне. На лявата китка се вижда дълбок разрез. — Сложи очила, каквито използваха микрохирурзите, огледа раната и добави: — Не се забелязват други наранявания, свидетелстващи, че Бойд е оказал съпротива. — Свали очилата и продължи да диктува: — Жертвата носи златна венчална халка и златен ръчен часовник. Тялото е прикрепено към ваната с помощта на лейкопласт.
Когато водата се източи, Ив се обърна към шерифа:
— Искам да огледам трупа. Ти ще записваш.
— Предпочитам да съм провинциален шериф, отколкото ченге в отдел „Убийства“ — отбеляза Рийс и прикрепи записващото устройство към яката на ризата си.
Ив влезе във ваната. Представяше си как е било извършено убийството. Бейлис сигурно е бил в безсъзнание, когато са го донесли тук, иначе не би позволил да го удавят, без да окаже съпротива. Наведе се и започна да разлепва лейкопласта:
— Използвана е самозалепваща лента, с каквато се пакетират кашони. Лепилото не се разтваря във вода. Престъпникът си е служил с обикновена или с градинарска ножица. Действал е методично, не се е страхувал, че някой ще го изненада.
Тя внимателно отлепи лейкопласта от влажната вана и го прибра в плик за веществени доказателства. Сетне повдигна главата на мъртвеца, но на тила липсваше подутина от удар.
„Мръсникът е зашеметил жертвата с електрошокова палка — помисли си. — Нищо чудно да е използвал служебното оръжие, което са му дали от полицията.“
Продължи да отлепва лейкопласта, като грижливо прибираше лентите в плика.
Рурк я наблюдаваше отстрани. Тя работеше бързо, очите й бяха безизразни, сякаш се опитваше да пренебрегне чувствата си и да съсредоточи цялото си внимание върху работата. Възхити се от смелостта й, която тя не осъзнаваше. Искаше се много кураж да застанеш лице срещу лице със смъртта и неуморно да се трудиш за залавянето на престъпника… особено когато отмъщаваш заради човек, който е бил твой враг.
— Подай ми очилата — промълви Ив и Рурк побърза да се подчини.
Тя клекна и разгледа охлузванията по кожата, предизвикани от усилията на Бейлис да се освободи от лейкопласта. Предположението й се потвърждаваше — Бейлис е наблюдавал как водата във ваната се покачва, крещял е, молил е за пощада. И още нещо бе сигурно — че е познавал убиеца си и е викал името му.
Внимателно го обърна по корем, сякаш той беше жив човек, на когото може да причини болка. На гърба и на задните му части имаше едва забележими ожулвания от притискането до ваната. На бедрото му беше татуирана полицейска значка, точно копие на окървавената значка на пода на банята.
— Полицай до мозъка на костите си — промърмори тя. — Или поне се е мислил за такъв. Едва ли си е представял, че ще умре по този начин — гол и безпомощен. — Въздъхна и събра сребърните монети. — Точно трийсет са — добави, преди да ги пусне в пликчето, което Рурк й подаде. — Престъпникът убива жертвите си по различен начин, но не променя символиката… Кръвта още не е започнала да се съсирва, което означава, че не е изминало много време от настъпването на смъртта. Ако бяхме дошли по-рано, може би щяхме да заловим убиеца на местопрестъплението… Подай ми уреда за определяне на точния час на смъртта.