Присъда в смъртта

— Не мога да повярвам, че не притежаваш една от тези вили — язвително подхвърли Ив.

— В интерес на истината имам няколко къщи, които давам под наем, но нямам желание да летувам тук. Курортът ми се струва доста… еснафски. — Рурк закачливо й се усмихна. — Но ако държиш…

— Не, не! — побърза да каже тя. — Подозирам, че съседите ще ни канят на гости, след което и ние ще бъдем задължени да отвърнем на жеста им. Косата ми настръхва, като си представя как трябва да ги забавлявам, да приготвям напитки и Бог знае какво още…

— Кошмарна перспектива! — усмихна се Рурк, докато паркираше на алеята зад голям черен автомобил. — Това колата на Бейлис ли е?

— Да. — Ив огледа къщата, която почти не се различаваше от съседните постройки. Беше боядисана в бяло, големите прозорци гледаха към тераси, украсени с огромни сандъчета, в които растяха цветя или дръвчета. Многобройните стъклени стени проблясваха в здрача, а третият етаж на постройката беше опасан с тераса. — Едно ченге не може да си позволи подобен разкош. Но съпругата на Бейлис е богата. — Погледна Рурк и подхвърли: — Хубаво е да имаш богат брачен партньор.

— Така казват хората.

— Ако Бейлис е в къщата, защо не е включил осветлението? Изпитвам лошо предчувствие. — По пътя се беше питала как да накара Рурк да остане в колата, но сега инстинктивно почувства, че планът й трябва да се промени.

Слязоха от колата и тръгнаха по тясната пътека, водеща към входната врата, обградена със стъклени плоскости, гравирани със стилизирани раковини. През стъклото се виждаше просторната всекидневна, която също беше боядисана в бяло.

Ив машинално разкопча якето си, за да може по-лесно да извади оръжието си, и позвъни на вратата.

— Ако не беше колата, човек би си помислил, че къщата е необитаема — прошепна.

— Твоят човек може би е отишъл да се поразходи край океана. Курортистите обичат да слушат шума на прибоя.

Тя поклати глава:

— Бейлис едва ли е в настроение за разходки по брега.

Замисли се, после се наведе и извади резервното оръжие, което носеше в кобур, прикрепен към глезена си, и го подаде на Рурк:

— Заобиколи къщата и влез през задния вход. Използвай оръжието само при крайна необходимост.

— Знам правилата. — Той пъхна оръжието в джоба си. — Мислиш ли, че Бейлис е опасен?

— Не вярвам. Но не се знае кой дебне наоколо. Ще се кача на втория етаж да поогледам. Внимавай да не те нападнат в гръб.

— Ти също.

Разделиха се. Знаеха, че могат да разчитат един на друг, че дори разделени ще се справят, ако възникне опасност.

Ив се изкачи по външната стълба и се озова на просторната тераса. Стъклените врати бяха заключени и закрити с щори. Тя тръгна наляво. Пристъпваше предпазливо, нищо не убягваше от погледа й. Нещо проблесна в полумрака. Тя спря и приклекна. Някой беше разлял вода на терасата. Ив се изправи и реши да проследи откъде идва водата.

Шумът на океана се усили, в бученето на прибоя сякаш се долавяше зловеща нотка. Небето беше индиговосиньо, първите звезди вече блещукаха. Ив наостри уши — някой се изкачваше по стълбата отдясно. Извади оръжието си, но отпусна ръка, като видя Рурк.