Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Ти нали трябваше да видиш Джейн Доу и да ми кажеш?
— Лу!
— Не обещавам, Дикси. Ние всички решаваме такъв род проблеми по свой собствен начин. Това е моят начин. За мен лично така трябва да бъде. Поне за сега. Ако се върна в този момент, нищо няма да се промени. Много работа имам по тази задача.
— Повишение? Ти мислиш, че повишават единствено за решени следствия? Ти знаеш и нещо по-добро от това. Какви ръководни качества показва един човек например, който не може да си облече даже армираната жилетка? Но аз няма да говоря повече.
— Моето мнение е, че аз сега съм твърде зает, за да мога да дам на Елизабет нещо по-добро. Би било добре да се върнем там, където бяхме някога, а сегашното положение може и да ни помогне.
— А-а! Значи има някаква надежда!
— Нищо не е свършило, докато не свърши. Това включва и бракове и разследвания.
Диксън опита бирата и облиза устните си. Беше блед, а лицето му — мазно. Изглеждаше уморен.
— Но защо с плащ и кинжал в тази работа?
— Защото сега можем да пипнем дубльора в ръцете си.
— Но все още…
— И той може да е от моята служба.
Това накара Диксън да замълчи. Той отпи глътка бира и задържа кутията в ръката си.
— Предполагах, че можеш да кажеш нещо подобно. А и това, което аз трябва да ти кажа, едва ли ще ти помогне да спиш по-добре.
— Няма артрит?
— Няма. Вярно е. Ако Бетси Норвак е имала лакът в такова лошо състояние, значи, че тя не е Джейн Доу, или по-скоро, Джейн Доу не е Норвак. Отворих го и разгледах. Чиста като свирка. Напълно нормален лакът.
— Аз мислех същото. И това ще тежи и пред съда, нали?
— Би трябвало.
— Още едно нещо бих искал да направиш за мен, Дикси, когато имаш време.
— Довечера? Аз чувствам по гласа ти, Лу…
— Когато можеш.
— Какво е това? — попита Диксън примирено.
— Бих искал да сравниш две от контузиите на врата на жертвите.
— Направил съм ги всичките.
— Не искам да кажа просто да се погледнат, а да се сравняват. Реално сравнение. На двете с всички останали. Ъгли, натрупано налягане. Всичко, което можеш да ми дадеш.
— За кои?
— За Дехавелин и Джейн Доу.
Диксън поклати глава.
— Няма възможност, Лу. Шията на Джейн Доу е като сюнгер. Нищо не може да се вземе от нея.
35
Една студена сутрин, четвъртък, двадесети октомври, Шосвиц, Крамер и Болд седнаха да дискутират хода на следствието. Тримата мъже пиеха кафе и хапваха не съвсем пресни кнедли.
— Тези неща трябва да се смучат — прокламира Шосвиц, като се опитваше да сдъвка живата кнедла. — Тежат на стомаха като цял тон камъни. Правилно?
— Бялото брашно задръства системата, лейтенанте — обяви Крамер весело. — Опитайте цялото парче.
— Вие сте много тих тази сутрин, Лу — отбеляза Шосвиц.
Лу Болд кимна.
— Закъсняваме — каза той.
Той и Дафи избягваха да се срещат по коридорите. Той намираше дори странно това, че съвместната работа ги бе сближила. Но мислеше за нея почти непрекъснато. В ушите му все още звучаха нейните думи, когато му обясняваше като „какъв интерес“ бе той за нея.
Нейното цупене му беше досадно. Но имаше някакво сляпо увлечение, като между гимназисти. Той знаеше, че беше време да поиска извинение, но все още не се удаваше удобен случай — така поне успокояваше себе си. Нима сега, на тридесет и деветата си година започваше да разбира, че удобните ситуации не идват сами, а се създават. И вие сами избирате начините — не каза ли именно това тя?
— Какво имаме, Лу?
— Ех, Лу, какво имаме свършено? — изцвили Крамер.
— Джон! — смъмри го Шосвиц.
— Боже, лейтенанте, аз нищо не чувам какво става наоколо. Научавам по нещо от моите калпави детективи. Този шибан Ла Моя знае много повече за това следствие, отколкото аз. Това е неправилно.
Шосвиц отправи бърз поглед към Лу.
— Слушайте, Джон! Бушоните на всички ни вече прегарят. Нервите ни са опънати до краен предел. Лу преживява труден етап. Той извърши деликатна полицейска работа. Всички ние също. Но искам да бъдем съвсем наясно. Това е един екип. Нямам нужда от вътрешни борби. Имаме достатъчно работа всеки един, за да се намесваме един другиму в работите. Разбирате ли това?