Подводни течения
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Болд и Матюс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Трайко Трайков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Подводни течения». Краткое содержание книги:
— Имаме още и зъбите — напомни Шосвиц. — Аз не възприемам тези рекордни увъртания.
— Две неща са ми нужни от вас — каза Болд.
— Изненада!
— Ейбрамс сне отпечатък от палец на мъж върху една картонена чинийка зад къщата на Норвак. Ако имаме работа с ченге, Фил, това означава, че неговите пръстови отпечатъци са в нашите файлове. Аз искам да потърся сходство първо в тях.
— О, боже, Лу! Знаете ли какво ще повлече след себе си това? Това не е Куантико. Всичко трябва да се извърши ръчно, така да се каже с ръка и око, файл по файл. И да се открие един-единствен отпечатък! Трябва някой експерт ветеран, такъв като Джими.
— Окей, нека бъде Джими.
— Но как? „Кражби“ и „Нарко“ вземат по два месеца отпуск! Колко време мислите, че ще е необходимо? Четири седмици, шест седмици или дванайсет?
— Някой друг тогава, не Джими.
— Вземете ги дори за по-дълго.
— „Няма непоклатим камък“. Него ли ще ми дадете?
— Окей! Солд, човекът със сивото палто. Един от помощниците на Джими. Но само един, не повече. И без въпроси защо. Докладва директно на мен. Не ми трябва и нисък морал на всичко отгоре. — Той се замисли. — Второто какво е?
— Влизането в апартамента на Джудит Фюлър, лейтенант. Боби Гейнис го наблюдава, но досега не са предприети никакви действия. Може би вътре ще намерим отговорите на някои въпрос. Разрешението е всичко, което ми е необходимо. Ако не получа достъп, няма да можем да използваме нищо пред съда. Зъбни снимки и архивни данни могат и да се объркат — Дикси каза, че се случва. И освен това, аз вече потвърдих с рентгенови снимки на нейния лакът, че Джейн Доу не е Бетси Норвак. Очаквам Дикси да ми се обади всеки момент. Той се ангажира лично, но аз гарантирам, че няма артрит в този лакът. Това би трябвало да бъде достатъчно, за да ми се даде разрешение.
— Окей, окей! Ще имате разрешение сутринта. Но не ме оставяйте в неведение по този въпрос. Искам да зная резултата. Правилно? С това, което замисляте тук, може да се окаже замесен някой от моите служители. Аз трябва да зная какво става, Лу.
— Ще знаете.
Шосвиц стана и погледна към празните служебни кантори.
— Тръпки ме полазват, като си помисля — каза. — Знаете какво искам да кажа, нали?
— Да, зная.
34
В единайсет и десет доктор Роналд Диксън почука на вратата на Болд. Той бе очаквал разговор по телефона. Изключи радиото и отговори на почукването.
Диксън влезе и веднага каза:
— Звънях около десет пъти. Всеки път ми отговаряше някаква нощна аптека.
— Телефонната компания работи по това.
— Прекрасен апартамент — каза той, без да иска да каже точно това. Диксън бе вечерял няколко пъти в къщата на семейство Болд и затова този апартамент му изглеждаше несъразмерен.
— Благодаря.
— Нещата с Лиз по-добре ли са?
Болд вдигна рамене.
— Липсва ми. Имам бира в бокса. Да ви донеса една?
— Бира? Вие?
— Само за гости — поясни Болд.
— О, разбирам! Ще се наслаждаваме на ергенския живот, нали?
— Не е съвсем така.
— Бих изпил една бира.
Болд му донесе една „Милър“ в алуминиева кутия.
Диксън седна на канапето и го потупна, за да види как е на пипане.
— А верандата смърди на котешка пикня — каза той.
— Какво да правя, приятелю?
— Опитайте с доматен сок. Сериозно говоря. Купете две четвъртинки натурален доматен сок ей там от локала и забършете ъглите. Замийте ги. Ще почувствате голяма разлика. Работи безотказно.
— Но вие не дойдохте, за да говорим за котешка пикня, нали?
— Кой казва, че не съм? Трябва ли да говорим с вас само за работата? Ние сме приятели, помните ли? — Двамата мъже се гледаха право в очите. Техните жени бяха добри приятелки.
— Помня — каза Болд.
— И доколкото не виждам тук вашата колекция, предполагам, че обещанието да ми я предоставите за презаписване не е било сериозно.
— Ще я пренеса тук веднага, щом ми остане малко време. Обещанието остава.
— Лу, чуй ме. С Джини говорихме за това. Лиз малко е попрекалила, нали? Но искам да кажа, че няма брак, който да не е минал през такива изпитания поне два пъти. Ти си като корабокрушенец в последно време. Изглеждаш ужасно. Всички казват това. Лиз разказа всичко на Джини. Ако питаш мене, аз мисля, че тя иска да заживеете отново заедно. Тя не обича друг, освен теб. Ти така си се погребал в този проклет случай, че и на нас не даваш мира по цял ден. Това е дори нездравословно. Не е добре за никого. Направи нещо, Лу. Ти не си твърдоглав тип, който просто се запъва и упорства. Това не е в твоята натура. Ти знаеше това по-добре от мен. И защо трябва да си толкова твърдоглав към Лиз? Тя е твоята жена, за бога! Ти се нуждаеш от нея, приятелю! Само като те погледне човек, веднага личи. С една дума, няма ли да направиш едно малко усилие от твоя страна?