Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Как мислиш да се справиш едновременно с мен и нарушителя?
— За теб има кой да се погрижи! — изръмжа Уде и заплашително надигна дулото на автоматичния пистолет. Главата му леко кимна, Дебелака се озърна зад себе си. Насочил пистолета си в гърдите му, Уейли Чарли смутено се усмихна и промърмори:
— Съжалявам, шефе. Но когато говори Токио, аз съм длъжен да изпълнявам.
— Вкарай го вътре — заповяда му Уде и се обърна в посоката, от която долиташе възбуденият кучешки лай.
Майкъл насочи Илайн встрани от ярко осветената площ, а сам продължи напред. Кучешкият лай застрашително приближаваше, но той просто нямаше какво друго да стори.
Окачи сака си в ниските клони на дървото, край което мина, после измъкна от ножницата катаната на чичо Сами. Беше старо, солидно оръжие. Кожата на ръкохватката му беше доста поизтъркана, но острието беше добре балансирано и остро — две качества, които бяха от ключово значение за воденето на бой.
Кучетата изскочиха от храстите вкупом — така, както бяха обучавани. Майкъл се извъртя с дясното бедро към тях и зае бойна стойка, стиснал катаната с две ръце. Левият му лакът беше леко повдигнат, тежестта на тялото му отиде изцяло върху дясното бедро.
Две от кучетата нападнаха едновременно, телата им проблеснаха под ярката светлина на прожекторите. Движенията им бяха напълно синхронизирани, страничен наблюдател би останал с чувството, че вижда действията на странно раздвоено чудовище.
„Ито рьодан“ — посичане на противника с един удар.
Майкъл се превърна във вихрушка, движенията му бяха в пълен синхрон със скоковете на кучетата. Катаната се стрелна нагоре, острието й — наточено като бръснач и напълно невидимо за фронтален поглед — потъна в гръдния кош на първия доберман.
Движението на тялото му не спря, лявото му рамо вече се извърташе по-далеч от летящата насреща му жертва, катаната се стрелна надолу и, използвайки инерцията на въртеливото движение, разсече гръбнака на втория звяр.
Майкъл прехвърли тежестта си на другия крак и рязко се завъртя. Третият доберман беше приклекнал на сантиметри извън обсега на катаната, изпод оголените му зъби долиташе глухо ръмжене. Мускулите на великолепното му тяло потръпваха като живи под черната блестяща козина на гърба.
В следващия миг доберманът вече летеше във въздуха, ноктите на задните му крака оставиха дълбоки следи в меката почва. Посоката на атаката беше изненадваща. Вместо към гърлото на противника, песът скота към лявото му бедро. Майкъл светкавично отскочи встрани и назад, тялото му се сви на топка, главата му потъна между раменете. Класическо изпълнение на дефанзивната стойка „узен сатен“. Острието на сабята се стрелна нагоре и наляво, разпра корема на добермана от шията до задните крака.
Животното се стовари на сантиметри от него, устата му зина и разкри острите зъби, въздухът напусна дробовете му с пронизително свистене, очите му започнаха да се оцъклят.
Майкъл се изправи и сведе оръжието си. Пое дълбоко дъх, после катаната изхвърча от ръцете му. Стовари се с цялата си тежест върху тялото на умиращия звяр. Направи опит да се завърти, но тежестта на гърба му беше огромна, остри зъби се впиха в плътта му. „Какво става?“, объркано се запита той. Първото куче! Беше събрало последния остатък от силите си да го нападне още веднъж!
Успя да блокира предните лапи, но задните потънаха дълбоко в тялото му. Макар и богат, арсеналът му от бойни умения не предлагаше никаква защита в случай на близък бой с разярен доберман.
Зърна сабята си на земята, само на сантиметри от ръката му, но едновременно с това безнадеждно далеч. Използваше цялата сила на мускулите си, за да задържи на безопасна дистанция зловещите челюсти на звяра, потракващи на милиметри от гърлото му. Едновременно с това обаче задните лапи с остри нокти всеки миг заплашваха да разпорят корема му.
Жестоките жълтеникави очи светеха с дива ярост, от влажната козина се разнасяше миризма на кръв, миризма на жестока смърт… Майкъл разбра, че едва ли ще има сили да издържи дълго на тази атака.
Челюстите щракаха все по-близо, опитите му да се извърне встрани бяха все така безуспешни. „Трябва да освободя поне една от ръцете си, помисли с помътено съзнание той. Иначе шансовете ми са нула. Трябва да задържа на разстояние тази зинала паст само с една ръка. Трябва да опитам! Сега!“
Рязко издърпа лявата си ръка изпод туловището на звяра, дясната продължаваше да стиска издължената муцуна. Челюстите на добермана се раззинаха още по-широко, натискът му стана неудържим. Сякаш предчувстваше близката си гибел. От озъбената муцуна закапаха кръв и лиги, разстоянието до незащитеното гърло на Майкъл ставаше все по-малко и по-малко…