Документът Катей (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Ичимада Дебелака пое дълбоко дъх и се впусна в бяг.
Бяха на доста голямо разстояние от къщата, когато до слуха на Майкъл достигна възбуденият лай на доберманите. Преди това беше чул грохота на хеликоптера.
— Знаят, че сме тук — каза той, хвана я за ръката и затича.
— Насам — дръпна го наляво тя. — Отпред е пълно с капани… Внимавай! — спряха на сантиметри от добре прикрита яма, очевидно доста дълбока. Майкъл вече се радваше, че Илайн е до него. Ръката му потъна в сака и се появи с няколко малки топчета памук. Хвърли ги вдясно от пътечката, после дръпна момичето в обратна посока.
— Какво беше това? — попита Илайн.
„Добре е, че има още въздух, помисли си Майкъл, докато двамата тичаха по стръмнината между дърветата. Май няма да се окаже куфар с безполезен товар.“ Отговори на въпроса й, едва когато потънаха в гъсталаците.
— Изсъхнала кръв. Градинарите използват подобни топчета да гонят зайците от оранжериите си. Дано да успеем да заблудим и кучетата…
— Дори да успеем, няма да е за дълго — поклати глава Илайн.
— Трябват ми само няколко минути — отвърна Майкъл и я дръпна навътре в шубраците. — Ела!
След няколко десетки метра между клоните проблеснаха светлините на къщата. Майкъл не тръгна право натам, а свърна вляво, по-далеч от воя на доберманите.
Планът на имението беше запечатан дълбоко в паметта му. Доста от времето на полета използва, за да запомни наизуст цялата информация за Ичимада Дебелака, предоставена му от чичо Сами. Сега на практика се увери, че всичко, до последната запетайка, ще му влезе в работа.
Алармената инсталация е лесна за обезвреждане, трудното е човек да открие жичките в мрака. Майкъл накара Илайн да върви точно по неговите стъпки — така не рискуваше тя да се препъне в някой от кабелите, докато той обезврежда друг.
Продължаваха кръговото си движение, видимо се доближаваха до къщата. Но обезвреждането на алармената инсталация му отне повече от предвиденото време. Лаят на доберманите стана истеричен — очевидно бяха попаднали на топчетата със засъхнала кръв. Объркани и разярени, те правеха опит да се справят с новата миризма.
Майкъл побутна Илайн пред себе си, решил да забрави за прожекторите. Според плана трябваше да ги извади от строя, но времето му вече изтичаше. Напуснаха мастилената сянка на дърветата и започнаха да прекосяват полянката с ниско окосена трева.
Разбра грешката си, когато вече беше късно. Прожекторите се включиха едновременно, светлината им — бяла, режеща, ослепителна — прогони мрака далеч отвъд периметъра на окосената площ. Получили ясен ориентир, кучетата изскочиха от горичката и се втурнаха към силуетите на Илайн и Майкъл, релефно очертани на фона на къщата.
Три добермана, преброи ги механично Майкъл. Млади мъжкари, специално обучени да нападат, беше го предупредил чичо Сами. Знаеш ли какво означава това? Дадат ли им специфична команда, само смъртта може да ги спре. Скачат право към гърлото ти и ги прерязват като с нож!
— Какво става, да ви вземат дяволите! — изрева Ичимада Дебелака. — Кой пусна кучетата?
В същия момент бяха включени прожекторите. О, Буда, проплака наум той. На тази светлина Майкъл Дос няма никакви шансове. Псетата ще го разкъсат на парчета!
— Можеш да си спестиш ругатните — обади се мъжки глас. — Никой тук вече не е длъжен да изпълнява твоите заповеди!
Дебелака рязко се завъртя и видя едрата фигура на Уде да излиза от къщата.
— Тази къща е моя! — изкрещя извън себе си той. — Тези хора са мои служители!
— Вече не са — ухили се Уде, на когото сцената доставяше огромно удоволствие. — Нали ти казах, че Масаши ми е дал пълна свобода на действие? Сега аз съм оябун, аз командвам тук!
Ичимада Дебелака направи заплашителна крачка към него, но се закова на място. В ръцете на Уде проблесна късото дуло на автоматичен пистолет „Мак-10“.
— На твое място не бих рискувал — предупреди го Уде. — Познавам силата на ръцете ти и няма да те допусна в близост до мен!
— Нека поговорим — умолително го изгледа Дебелака. — Можем да стигнем до споразумение.
— Така ли? — подигравателно се усмихна Уде. — Какво още можеш да ми предложиш? Аз знам всичко.
— Пари.
— Някой ти идва на гости, Ичимада — засмя се Уде. — Може би ще ми кажеш кой е той?
— Не знам. Вероятно от местните хлапета.
— До гуша ми дойде от лъжите ти! — заплашително изръмжа Уде, веждите му се свъсиха, ръката му се стрелна по посока на къщата: — Влизай вътре!