Агентът

Министър-председателят се настани в креслото срещу камината и откри срещата. Говореше спокойно, сякаш обясняваше някаква отегчителна, но важна икономическа стъпка. По обяд лондонско време, съобщи той, посланик Холтън подал оставката си в Белия дом и предложил на терористите двадесет милиона долара откуп, за да освободят дъщеря му. Малко след четиринадесет часа лондонско време терористите се свързали с агента от ФБР в американското посолство, който води преговорите, и след като представили доказателство, че наистина държат Елизабет в плен, направили контра-предложение. Поискали тридесет милиона долара вместо двайсет. При условие че парите бъдат доставени според инструкциите им — без клопки и арести, — Елизабет щяла да бъде освободена двадесет и четири часа по-късно.

— Тогава защо съм тук? — попита Габриел, въпреки че вече знаеше отговора.

— Вие сте интелигентен мъж, господин Алон. Вие ми кажете.

— Тук съм, защото искат аз да им доставя парите.

— Опасявам се, че е точно така — каза министър-председателят. — В седемнадесет и петдесет и девет лондонско време те ще се обадят в посолството на агента от ФБР. Искат едносричен отговор — „да“ или „не“. Ако отговорът е „не“, Елизабет Холтън ще бъде екзекутирана незабавно. Ако е „да“ — което ще рече, че сте съгласен с всичките им искания, — тя ще бъде освободена приблизително четиридесет и осем часа по-късно.

В стаята настъпи тягостна тишина. Наруши я Ейдриън Картър, който възрази от името на Габриел.

— Отговорът е „не“ — каза той. — Това е очевиден капан. Сещам се за три възможни сценария и нито един от тях не е с щастлив край.

— Всички знаем, че това е клопка, господин Картър — намеси се генералният директор на МИ6. — Не е нужно да ни го обяснявате.

— Оставете ме да се доизкажа — продължи Ейдриън. — Аз съм просто бавно схващащ американец. Сценарий номер едно: Габриел ще бъде убит веднага щом достави парите. Сценарий номер две: ще бъде взет в плен, ще го измъчват жестоко известно време и после ще го убият. Сценарий номер три ми се струва най-вероятен.

— И какъв е той? — попита министър-председателят.

— Габриел ще бъде взет като заложник вместо Елизабет Холтън. После „Мечът на Аллах“ и Ал Кайда ще отправят искания към израелското правителство, вместо към нашето, и ще се озовем отново на изходна позиция.

— С една съществена разлика — обади се Греъм Сиймор. — По-голямата част от света ще насърчава групировката да го убие. Той е израелец и евреин, окупатор и потисник, затова в очите на повечето европейци и ислямисти смъртта му ще е оправдана. Убийството му ще е голяма пропагандна победа за терористите.

— Но неговото съдействие ще ни осигури нещо, което в момента не ни достига — обади се Елинор Маккензи. — Ако тази вечер кажем „да“, ще разполагаме с още поне двадесет и четири часа да търсим госпожица Холтън.