Пантерата

Кейт също изглеждаше добре, но това можеше да се дължи на грима й. Надявах се, че си спомня, че беше запазила последния танц за мен.

Като стана въпрос за това, г-жа Кори и г-н Бренър като че ли нямаше какво да си кажат тази сутрин. А, да. И аз съм го преживявал.

Както и да е, за Магистралата на смъртта с Кейт бяхме избрали пустинни кубинки и джинси. Тя носеше черен пуловер, под който си бе сложила бронежилетка. Над моята бронежилетка бях облякъл ризата в цвят каки, която носех при предишното си идване в Йемен — късметлийската ми риза. И тъй като щяхме да минем през Индианската територия, държахме пистолетите си открити, в кобури на кръста.

Униформата за деня за момчетата от ДСС беше работен панталон и ловен елек върху черни тениски и г-н Бренър носеше именно това, наред с неприкритите си чувства.

Хауард Фенстърман също беше решил да се появи и изглеждаше готов за приключения в ловната си риза и глок в ниско препасания си колан. Всички специални агенти на ФБР са обучени и квалифицирани да боравят с различни оръжия, но някои са по-квалифицирани от другите. Въпреки това и преди съм бил изненадван от това кой е добър стрелец. Всичко е в главата.

Хауард носеше също и най-смъртоносното адвокатско оръжие — куфарчето си. Вътре в него, обясни той на Кейт и мен, били всички документи, необходими ни за извършването на законен арест на някой си Булус ибн ал Дервиш, известен също като ал Нумаир, известен също като Пантерата.

— Имам копия на всичко за вас и за Бък — информира ни още г-н Фенстърман.

Беше ми писнало да му вгорчавам живота и затова казах само:

— Благодаря.

— Имам също копия на пръстовите отпечатъци на заподозрения, както и три негови цветни снимки, направени в Щатите преди дванайсет години, както и снимката от последната му шофьорска книжка и американския му паспорт.

— Добре. — Ако изглеждаш като на снимката на паспорта си, смятай се за мъртъв.

Мислех си, че ще получим всичко това в Аден, но беше хубаво да го имаме отсега — можеше пък да се случи да се натъкнем на заподозрения по пътя.

— На снимките е гладко обръснат — продължи г-н Фенстърман, — но от различни източници знаем, че си е пуснал брада.

Точно както каза Рахим в Гумдан.

— Освен това е търсен и от други правителства заради нападения срещу техни граждани — уведоми ни Хауард.

— Аха. Саудитците го търсят за убийството на техни граничари.

— Точно така. А белгийците — за вероятно отвличане и евентуално убийство.

Бях чул за това от полковник Кент, но не го бях споменал на Кейт, която попита:

— За какво става дума?

— Миналия август деветима белгийски туристи изчезнали в района на руините недалеч от Мариб — отвърна Хауард.

— Четох нещо за това в „Таймс“ — каза Кейт.

Може да го е чела и в „Поуст“, но винаги цитира „Таймс“. Аз правя обратното.